"Той е магия, той е мега микс от аромати, той е преживяване, той те завладява и си играе с нас, той е капризен..."
Така определят "главния герой" на следващия разказ хората, които го докосват всеки ден и със страст обясняват за него, а това "той" с толкова много определения е шоколадът.
Обичате ли шоколад? Не? Може би, защото не сте опитали истински шоколад, а може би, защото не знаете как и къде се раждат съставките му. За всичко това и още много за шоколада искаме да ви разкажем в петте епизода на тази "Радиоенциклопедия".
Епизод едно се връща назад във времето на маите и ацтеките, които първи започват за пият напитка, която днес можем да наречем горещ шоколад. Разказва за това как преди да се превърне в изкушаващото нежно блокче, с лъскава повърхност, която се топи докато става част от нас или пък в "божествена напитка" шоколадът изминава дълъг път.
Отначало той е просто какаов плод. Да, плод. Расте на дърво, което, представете си, вирее само в определени части на света. Отглеждат какаото насред екваториалната джунгла, режат го с мачете, защото дървото му няма клони, а плодът расте направо от стеблото и после го оставят да ферментира.
Какаовото дърво е както казва един от събеседниците ни "сякаш нещо, което не идва от този свят."
От този първи епизод ще научите много любопитни истории от нашите събеседници, някои от които са посетили Перу и други места, където расте какаото и от първо лице разказват за джунглата, за чудото на ферментацията, държали са в ръцете си какаови шушулки във весели цветове, докосвали са нежните какаови зърна, после грижливо са ги обработвали за да ги превърнат в шоколад за всички нас.
В епизода участват: шеф Ради Стамболов, Красимир Бенямин, собственик и съосновател на шоколадова фабрика в София, Магдалена Кърлет. консултант по здравословно хранене, Антон Кринчев, собственик и съосновател на малка шоколадова лаборатория в София.
Снимки: Антон Кринчев и Красимир Бенямин и двамата пътували до местата, където се ражда какаовият плод.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
