"От следващата година ще се върна в България. Моето заминаване в Мексико бе свързано с ликвидацията на един научен институт "За защита на металите от корозия", който по-късно прерасна и в инженерингова организация, но такива бяха времената тогава – един по един затваряха тези научноизследователски центрове." Това споделя в "Следобед за любопитните" проф. Люсиен Велева.
В Мексико се отвори една мастерска докторска програма по физико-химия да създам мексикански ресурси, но никога не съм изоставяла България. Винаги съм се връщала тук с цел да помогна и съм в течение как се развива тук науката. През годините много и от младия научен потенциал на страната ни работи в Европа и това е доброто, че имат тази възможност, докато преди години ние нямахме тази възможност.
Средствата за наука у нас са много по-малко. Въпреки това, при посещението ми в различни български университети, аз виждам много млади наши специалисти, които въпреки трудните условия, работят много усилено и използват всички възможности, които им дава европейската програма "Еразъм" както за нова техника, така и за реална работа. Но има и много от старите кадри, имам предвид възрастово, които нямат желание за такова развитие. Искам да използвам случая да поздравя новоизбраният председател на БАН член-кореспондент Евелина Славчева, която е от моята специалност. Няма да ѝ бъде лесно.
Искам да направя паралел с Мексико, тази 130-милионна държава също има голяма академия, в която, когато аз пристигнах през 1994 година, вървеше реорганизация в институтите. Към отделните университети в Мексико прикрепиха институтите, като условието бе да се вдигне нивото на обучението в учебните заведения и на работата в институтите към тях. Резултатът бе бум и в двете институции, нещо подобно трябва да се направи и у нас", разказва в предаването "Следобед за любопитните" проф. Люсиен Велева.
Тази година през май, допълва тя, отбелязахме 60 години от създаването на специалността електрохимия. По-малко са днес желаещите да я изучават, но приложението на науката е във всички сфери. Човек трябва да е честен, упорит, да слуша внимателно всички онези, които знаят повече от него, да попива знания от тях и непрекъснато да чете, само така може да се успее днес в света на науката, категорична е проф. Велева.
В рамките на престоя си в България проф. д-р Люсиен Велева ще въведе нови теми в курса по Материалознание за бакалавърски програми по Индустриален мениджмънт (Факултет Бизнес и мениджмънт), Транспортен мениджмънт и технологии (Транспортен факултет) и Дизайн (Аграрно-индустриален факултет) в Русенския университет.
Специален акцент ще бъде поставен върху електрохимичната корозия – критичен проблем за индустрии като автомобилостроенето и космическите технологии, тъй като може да влоши ключови физични и механични свойства на материалите. Освен това проф. д-р Велева ще води семинари на студенти от Olviedo University от Испания, които посещават Русенския университет, като част от програмата за обмен "Еразъм+".
Освен с научна и преподавателска дейност проф. Велева е популярна в България и като щедър дарител. Преди пандемията тя събира средства и дарява таблети за учениците в село Ябланица. Хобито, което ме спасява и днес, е любовта ми към музиката, споделя проф. Велева.
Проф. д-р Люсиен Велева защитава докторска степен по химия и електрохимия в Българската академия на науките. От 1994 г. проф. Велева е преподавател в Националния политехнически институт в Мексико. Преди това е била ръководител на Националната лаборатория по корозия в София, България, и ръководител на секцията по атмосферна корозия към Международната изследователска група по корозия и тропикализация към Кубинската академия на науките. Проф. Велева е Doctor Honoris Causa на Университета на Долна Калифорния, UABC, Мексико (2011). Година по-късно получава награда ASTM G01, САЩ, за "изключителен принос в областта на корозионната наука и инженерство и за изключителен технически и лидерски опит". През 2013 е удостоена с международна награда за отлична кариера на NACE (САЩ).
Снимка – БНР
В навечерието на Световния ден на Земята заедно с учени от Геологическия институт на БАН обсъждаме основните природни ресурси, върху които се гради нашето общество – водите, почвите, горите и полезните изкопаеми. "Наистина ние сме най-големия научно-изследователски център в областта на науките за земята в България. Намираме се в София, това е..
Преди малко повече от година семействата на българските ученици получиха възможност да извиняват отсъствията им "до 15 учебни дни в една учебна година с мотивирано заявление от родителя до класния ръководител, но не повече от 5 дни наведнъж" при леки неразположения или важни семейни причини. Изненадващо синдикат "Образование" към КТ..
Европейският фестивал на зооморфните маски се проведе в италианския град Исерния и събра над 400 участници от 12 държави. Както се досетихте от името на събитието, става дума за обредите на предците, в които мъже са се преобличали като животни, за да призовават плодородието на земята, завръщането на пролетта и прогонването на болестите. Кожи,..
1170 години след създаването си първата старобългарска азбука продължава да привлича интереса на учените, широката публика и любителите на загадки. В чест на съвършеното творение на светите Кирил и Методий фондация "Глаголитика" ще представи през 2025 година цикъл от лекции под надслов "Научни и богословски аспекти в изучаването на глаголическата..
На 16 април 1925 г. дейци на военното крило на комунистическата партия извършват зловещ атентат в черквата "Св. Неделя" – най-големият терористичен акт за целия ХХ век в света. Загиват 134 души, ранени са над 500. Сред тях 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9 капитани, 3-ма депутати. Смъртта настига и столичният кмет..
В навечерието на Световния ден на Земята заедно с учени от Геологическия институт на БАН обсъждаме основните природни ресурси, върху които се гради..
Последното заглавие в репертоара на театър "Възраждане" е приказката "Бременските музиканти" по братя Грим. В тази адаптация на класическия текст..
"Отвъд и вътре в спомена" е изложбата, която Долорес Дилова представя в галерия "Българи". Експозицията включва два цикъла, които изобразяват..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg