Доц. д-р Любомир Кендеров е изследовател-хидробиолог, част от екипа на Биологическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Неговите научни интереси са в областта на оценката на екологичното състояние и екологичния потенциал на речни екосистеми, изкуствени и силно модифицирани водни тела. Ето какво разказва той в предаването "Следобед за любопитните".
"Все още не знаем много. Това е природен феномен, който при нас – на дъното на Созополския залив в Черно море, на около 20 метра дълбочина, има гора, която е вкаменена. Огромни кипарисови дървета са расли и са били част от флората преди около 25-30 милиона години в Европа. Но тогава е имало такива блатни местообитания и огромни кипарисови дървета са расли така, както има такива видове днес само в района на Северна Америка.
При проучването ние подхождаме по три направления – биология, геология и палеонтология по проекта, по който работим втора година и ще продължи още година и половина.
Вкаменените блатни кипариси на дъното на Созополския залив са много добре запазени, с коренова система, дънери, а тези растения реално отдавна са загинали.
Имаме няколко хипотези за това как са се запазили. Станал е един геоложки феномен, някакъв катаклизъм може би, който много бързо е запечатал дърветата с морски седименти, и лишени от кислород, те не са изгнили, а са започнали бавните процеси на вкаменяване. Голяма част от нашите дървета се оказаха ненапълно вкаменени, а силно пропити с пирит – това е около 40-80 процента от материята или клетките на дървото. Колебаем се какви са били условията това да се случи, но най-вероятно това са били морски седименти.
Как това блато тогава се е превърнало днес в морска екосистема, сега продължаваме да проучваме, но първоначално се смята, че този район е бил гърло на вулкан. През годините, отново в резултат на други природни явления, тези морски седименти са се разместили и откриват гората. Тези дървета са благоприятни местообитания днес за някои видове рибки, някои ракообразни и други морски организми. Не забравяйте, че на по-голяма дълбочина в Черно море няма благоприятни условия за живот". Това разказва в предаването "Следобед за любопитните" доц. Любомир Кендеров от Биологическия факултет на СУ "Климент Охридски".
Целия разговор на Ани Костова с доц. Любомир Кендеров от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – личен архив
В българските национално-освободителни борби има имена, които някак са затулени от големите и мощни сенки, хвърляни от гигантите Васил Левски, Христо Ботев, Георги Раковски, Георги Бенковски, Любен Каравелов, Панайот Волов, Стефан Караджа… Но те също са вградили себе си в бъдещето Освобождение, допринесли са да стане факт. Такава фигура е..
Пет конкретни ползи с общ финансов ефект от 1.63 млрд. лв. годишно получава България от присъединяването си към Шенгенското пространство по суша. Това сочи оценката на учените от Института за икономически изследвания при БАН (ИИИ при БАН) в специално проучване, проведено в началото на 2024 г. по инициатива на Министерството на икономиката и..
Разказана от педиатъра-генетик проф. Даниела Авджиева-Тзавелла. Говорихме с нея не само за педиатрия и за здравословните проблеми, свързани с генетичните аномалии или с редките болести в ранната възраст, но и за симптомите, които родителите трябва да следят, за да реагират навреме. Още в началото специалистът разграничи редките от генетичните..
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров посети Либия по официална покана на президента на Университета Гарюнис в Бенгази д-р Азедин Идриси. По мнение на мнозина, след падането на Кадафи държавата е едно от последните места по света, където човек би отишъл доброволно. Реалността се оказва доста по-различна. Проф. Димитров ни пренася в онази..
Електричество, данни, метал – вените, невроните и коститена едно ново същество, което не принадлежи нито на природата, нито на човечеството. Една и съща реалност ли виждат човекът и изкуственият интелект? Kъде са аналогиите с човешките сетива? Освен да му дадем сетива, можем ли да го приучим и на чувства – разговор във "Време за наука" с..
На 14 януари т.г. вътрешният, към тази дата, служебен министър Атанас Илков, се срещна със своя турски колега в Истанбул, за да бъде направен анализ и..
Понятието " biodeutsch" ( биогермански) бе избрано за антидума за 2024 година в Германия. Защо журито определи това понятие за дискриминационно?..
В рубриката "Въпреки мрежата" Георги Марчев , журналист, работил като проверител на факти (факт-чекър), разказва как се проверяват факти и твърдения,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg