Доц. д-р Любомир Кендеров е изследовател-хидробиолог, част от екипа на Биологическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Неговите научни интереси са в областта на оценката на екологичното състояние и екологичния потенциал на речни екосистеми, изкуствени и силно модифицирани водни тела. Ето какво разказва той в предаването "Следобед за любопитните".
"Все още не знаем много. Това е природен феномен, който при нас – на дъното на Созополския залив в Черно море, на около 20 метра дълбочина, има гора, която е вкаменена. Огромни кипарисови дървета са расли и са били част от флората преди около 25-30 милиона години в Европа. Но тогава е имало такива блатни местообитания и огромни кипарисови дървета са расли така, както има такива видове днес само в района на Северна Америка.
При проучването ние подхождаме по три направления – биология, геология и палеонтология по проекта, по който работим втора година и ще продължи още година и половина.
Вкаменените блатни кипариси на дъното на Созополския залив са много добре запазени, с коренова система, дънери, а тези растения реално отдавна са загинали.
Имаме няколко хипотези за това как са се запазили. Станал е един геоложки феномен, някакъв катаклизъм може би, който много бързо е запечатал дърветата с морски седименти, и лишени от кислород, те не са изгнили, а са започнали бавните процеси на вкаменяване. Голяма част от нашите дървета се оказаха ненапълно вкаменени, а силно пропити с пирит – това е около 40-80 процента от материята или клетките на дървото. Колебаем се какви са били условията това да се случи, но най-вероятно това са били морски седименти.
Как това блато тогава се е превърнало днес в морска екосистема, сега продължаваме да проучваме, но първоначално се смята, че този район е бил гърло на вулкан. През годините, отново в резултат на други природни явления, тези морски седименти са се разместили и откриват гората. Тези дървета са благоприятни местообитания днес за някои видове рибки, някои ракообразни и други морски организми. Не забравяйте, че на по-голяма дълбочина в Черно море няма благоприятни условия за живот". Това разказва в предаването "Следобед за любопитните" доц. Любомир Кендеров от Биологическия факултет на СУ "Климент Охридски".
Целия разговор на Ани Костова с доц. Любомир Кендеров от предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимка – личен архив
Създадено през 1904 година, първото професионално музикално училище в България вече повече от 120 години възпитава у поколения наред отношение за естетика в музикалното изкуство. Открехваме завесата за неговата история, но и за влиянието на тази институция върху българската музикална сцена и духа, в който знаковите имена обучават своите ученици...
Министерството на иновациите и растежа ще подкрепи с 10 млн. лв. авангардно изследване на Института по физика на твърдото тяло към Българската академия на науките. То е за лазерно индуциран управляем ядрен синтез и има потенциал за пробив в световната наука и производството на ядрена енергия. Финансирането ще бъде осигурено по Програма "Научни..
Последен четвърти епизод, в който разказваме за това как се събират експонатите през годините, какво има до момента като колекции, какви фондове има в етнографския музей, интересни и любопитни факти от участници Чавдар Димитров, главен асистент Илия Борисов главен асистент и главен асистент Ангел Ангелов. Националният етнографски музей –..
Черно море се утвърждава като едно от най-ценните места за археологически и научни проучвания. Уникалната "безкислородна зона под 150 метра дълбочина" съхранява в изключително добро състояние потънали кораби, морски съдове и различни материали, които иначе биха се разрушили в други водни басейни. Тази природна особеност превръща Черно море в..
Идеята за "инженер на резервни човешки части" звучи като сюжет от научна фантастика, но в съвременната медицина това вече е реалност. Един от българските специалисти, които превръщат високите технологии в пряка помощ за пациентите, е д-р Петър Вълчанов от Медицински университет – Варна. Той работи в областта на медицинското 3D моделиране и..
Как заради TikTok България се превръща в успешен тестов полигон за нов тип политическо влияние, което не минава през медии, а през алгоритми, според..
Ако разберете, че ще загубите зрението си, какво ще направите? Ще започнете ли да гледате нещата, които ви заобикалят, по друг начин? Ще провиждате ли..
Националният музикален театър "Стефан Македонски" връща на сцената един от най-емблематичните мюзикъли "Кабаре" , в обновена постановка, която обещава да..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
