Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Чаталхьоюк – разказ за едно от най-ранните неолитни селища

Чаталхьоюк
Снимка: Оля Стоянова

Неолитното селище Чаталхьоюк се намира в Централна Анадола, в Република Турция, и е разположено сред безкрайни полета. Отдалеч не личи каква история крие този не много висок каменист хълм, въпреки че археологическият обект е вписан още през 2012 г. в списъка на ЮНЕСКО на световното и културно наследство.

Днес праисторическото селище все още не е толкова известно и не е достигнало до  популярността, която придоби през последните години археологическият комплекс Гьобекли тепе, например. А има защо да ги сравняваме – според археолозите, Чаталхойюк е едно от най-ранните селища от епохата на неолита, което хвърля светлина върху зората на човешкото заселване. Тук има много добре запазени примери за най-ранната домашна архитектура, но има примери за пейзажна живопис и дори свещени предмети на култа към богинята майка. Освен това Чаталхьоюк е място, от което тепърва има какво ново да се научава.

Археологическият обект е открит още през 1958 г., но постепенно става ясно какво е значението му. Днес археолозите твърдят, че са открити 18 културни пласта и най-ранната датировка на селището е от 7500 г. пр. н. е.

Кадър от посетителския център в Чаталхьоюк

Археолозите предполагат, че в най-добрите години на Чаталхьоюк, населението на селището е достигало до 10 хиляди души. Жилищата са били пищно декорирани, а тук са открити и  сложни артефакти като печати, украшения, стотици керамични фигурки, които променят представата ни за общество от времето на новокаменната и каменно-медната епоха. При всички случаи става въпрос не просто за село, а за голямо селище, дори град, който дълго време е бил обитаван.

Днес в неолитното селище могат да се видят жилища, изградени на няколко етажа, погребения, които са се извършвали в рамките на дома, съхранена е много информация за живота на неговите обитатели – от уменията ми за строеж на къщи, през информация за вярванията им и дори данни за това как е бил уреден животът им – за ловните им обичаи и дори как са приготвяли хляба си от няколко вида зърно. По стените на жилищата могат да се видят и богати декорации – силуети на птици и диви животни, бойни сцени, а също и отпечатъци на човешки длани, боядисани с растителни багрила, които са използвани за украса. Неолитното селище е пример за едно от най-ранните човешки усядания, както и за първото опитомяване на животни в света. При археологическите разкопки са открити богати находки, датирани от 7400 г. пр.н.е., и това е основен ключ към отключването на мистерията кога е започнало усядането на хората и поставянето на началото на земеделските общества. Смята се, че социалната организация на този неолитен обект и градоустройственият му план пресъздават идеала за равенство в едно общество – хората тук са живели съвместно, като общност, къщите са били долепени една до други, жените и мъжете са имали еднакъв статут. Това има и своето обяснение – хората са живели заедно и са разчитали едни на други във всичко, от помощ при строежа на жилища до това да се отбраняват заедно от дивите животни.

Реплика на древен печат, с който хората от Чаталхьоюк са декорирали стените на жилищата си

Има две големи опасности, които за застрашавали живота на жителите на Чаталхьоюк – първо, това са ягуарите, чийто цветни стилизирани изображения откриваме по стените на жилищата – едновременно пример за красотата на древното изкуство, но и вероятно и опит образите на хищниците да бъдат използвани и като закрилници. Втората голяма опасност за хората е представлявал близкият вулкан Хасан. Той също може да се открие сред рисунките на хората, още повече, че по време на разцвета на селището, той е бил активен и многократно е изригвал. Което обяснява защо толкова много от сечивата на хората, пък и женските украшения, са изработени от вулканично стъкло – обсидиан.

Открити са и многобройни статуи на Богинята-майка, които днес могат да се видят в Музея на анадолските цивилизации в Анкара. Но не само – вече има изграден нов и модерен посетителски център с музей, разположен близо до археологическия обект, където древната история е разказана чрез звук, текст и мултимедия.

Днес над неолитното селище е построен купол, който предпазва археологическия обект

Освен това човек може да пипне реплики на древните сечива или да направи отпечатък от ръцете си  – така както древните хора са рисували с боя ръцете си и после да декорирали стените на жилищата си. Но това, което е най-интересно е, че разкопките на археологическия обект продължават и днес посетителите могат да видят как учените търпеливо разкриват нови пластове от историята.

Снимки - Оля Стоянова
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Валентин Георгиев

В обществото ни битува убеждението, че българите са известни като добри математици. То се подхранва от успехите на нашите момчета и момичета в различните олимпиади по дисциплините, свързани с математиката. По принцип математическите наклонности се проявяват още в началото на обучението, а често е и като влюбване от пръв поглед. При Валентин..

публикувано на 28.07.25 в 17:05

Ко Паньи – селото на кокили

В тайландското село Ко Паньи от провинция Панг Нга живеят около 360 семейства. Никой не се шокира от факта, че предците им произхождат от две мюсюлмански фамилии, пристигнали чак от индонезийския остров Ява. Но че абсолютно всички постройки са наколни, вече е повод за учудване. Населението от 1600 души доскоро се е препитавало само с риболов,..

публикувано на 25.07.25 в 16:15

"Професия Човек" – деца рисуват портрети на социалните работници, които се грижат за тях

"Човек, който..." – така започва най-често простичкият и сърдечен отговор на въпроса, зададен към дете: "Какво прави социалният работник?" Човек, който ми помага. Човек, с когото си играем. Човек, с когото не ме е страх. Фондация "За нашите деца" организира една необичайна и трогателна изложба, наречена "Професия Човек". Това е наивният,..

публикувано на 24.07.25 в 15:23

ДС срещу Българската православна църква

Тоталитарната държава не търпи други авторитети, освен своя собствен (отделен е въпросът доколко го има). Затова утвърдени институции като Българската православна църква са ѝ трън в очите. Трън, чиито бодли недъгавата власт прави всичко възможно да изтръгне, а ако не може – жестоко да съсече.  Тъкмо този процес на война срещу Църквата и нейните..

публикувано на 23.07.25 в 16:35

Частицата живот…

Трансплантацията на органи, клетки и тъкани е сред най-големите постижения на съвременната медицина. Този процес не само дава нов шанс за живот, но и поражда много проблеми и въпроси. В поредния брой "За здравето" по темата събрахме цял консилиум от лекари, специалисти, познавачи и пациенти. В обсъжданията се включиха проф. Никола Владов, Георги..

публикувано на 22.07.25 в 15:35