Изкуство при влошено време

Всяко време има своето съвременно изкуство. Това е сякаш самоочевидна истина, върху която не се замисляме. А може би трябва. Често чувам, че нашето днешно съвременно изкуство е неразбираемо, че не е ясно какво е искал да каже авторът, а друго си е класиката, която виждаме в музеите.

И също толкова често ми се е искало да попитам дали наистина разбираме това, което гледаме в музеите. Отвъд етикета, който ни пояснява коя е сцената, изобразена на картината, можем ли да прочетем символиката в цветовете, в облеклото, в декоративните елементи, в жестовете. Всичко това са споделени кодове, понятни за съвременниците тогава и в огромната си част недостъпни за нас днес.

Но пък имаме наше съвременно изкуство и задачата да го прочетем в нашата съвременност. Ако поискаме, разбира се. Как това изкуство откликва на споделения ни живот с общи проблеми, тревоги, заплахи, войни, разделения, особено когато визията ни за света сякаш твърде рязко се преобръща. Можем ли да намерим в съвременното ни изкуство отговори, пътища, възможни изходи към бъдеще. Или в диалога си с него ще натрупаме мъдрост и печал – по книгата на Еклесиаста, осъзнавайки, че това вече е било…

Две изложби станаха повод за тези мисли: "Истината за истината" на Правдолюб Иванов, открита в галерия "Сариева DOT Sofia" и "Влошаване на времето" на Камен Старчев, представена в САМСИ.

За тях ще говорим с авторите им в "Музей в ефира".

Снимки – Диана Попова