Излезе сборник с лирика и сатира от д-р Николай Димитров Стойчев, подбрана и издадена от проф. Пламен Дойнов – ректор на Нов български университет.
Тази книга е истинско преоткриване, а не откриване. Защото д-р Николай Димитров Стойчев (1925–1983) не просто се появява и утвърждава в своето време, но и става една от ярките интелектуални фигури сред общността на българските медици през 60-те и 70-те години на ХХ век. Тогава той е обичан лекар и приятел, ценен поет и журналист.
Същевременно житейският му и творчески път преминават през завоевания и разочарования, през премеждия и колебания, които оставят усещане за недокрай реализирани възможности, за недооценяване на създаденото от него. Сигурно е, че книгата не събира всичко ценно, създадено от нейния автор. Вероятно в неизвестни за нас архиви се намират негови ръкописи на книги или листове с отделни творби, които биха добавили още съществени щрихи към портрета му на значим поет и сатирик. Ще разпознаем една надарена лирическа личност, която излъчва магична симбиоза между доброта и ирония, утвърждаващи традицията на едно прозорливо човеколюбие.
И второ, ще си дадем сметка за недооцененото присъствие на д-р Николай Д. Стойчев като един от фините лирико-сатирици в епохата на Народна република България. Присъствие, което с най-проникновените си послания прекрачва в епохите след това.
Ето защо днес – един век след рождението му – говорим за преоткриване на д-р Николай Д. Стойчев и неговото творчество. Тази книга се опитва да събере и оцелости на едно място неговата лирика и сатира, да представи най-доброто от поезията му, по-точно – онова от най-доброто, което до този момент е стигнало до нас – пише съставителят на този сборник проф. Пламен Дойнов.
Освен него, заслуга за появата на книгата имат още няколко души: писателят и журналист д-р Тотко Найденов, главният редактор на вестник “Форум Медикус” Дарина Стоева, Снежана Василева и д-р Теменуга Братанова, която през 1979 г. преписва на ръка проекто-книгата на лекаря поет.
Проф. Пламен Дойнов представя сборника “Девалвация на илюзиите” с лирика и сатира на д-р Николай Д. Стойчев в репортажен запис на Димитрина Кюркчиева за “Артефир”. Чуйте звуковия файл.
Снимка – изд. "Кралица Маб"
Носителят на Нобеловата награда за литература за 2025 г. Ласло Краснахоркаи е смятан от мнозина литературни критици за един от живите класици на унгарската литература. Той е отличен "за своето завладяващо и визионерско творчество, което в разгара на апокалиптичния ужас утвърждава силата на изкуството". Книгите му са преведени на повече от 30 езика...
В Стара Загора днес от 15 ч. в зала № 33 на Регионалния исторически музей се открива Националната археологическа конференция "Преход от неолита към халколита в българските земи" с научен ръководител акад. проф. д.и.н. Васил Николов. Доктор Петър Калчев, директорът на РИМ-Стара Загора разказва повече за конференцията и за проекта "Праисторията оживява:..
КАСИДА* ЗА РОЗАТА Розата не търсеше утринна заря: почти вечна в своите клонки, тя търсеше нещо друго. Розата, не търсеше ни светлина, ни мрак: на границата между плът и блян, тя търсеше нещо друго. Розата, не търсеше роза. Неподвижна от небето, тя търсеше нещо друго. Институт "Сервантес" и Народният театър..
На 25 ноември художникът, поет и преводач Роман Кисьов ще представи новата книга ARS ORPHICA MODERNA – концептуален проект със стихове и картини. Авторският рецитал ще се състои от 18:30 ч. в Дома на архитекта в София. Книгата ARS ORPHICA MODERNA е съвременна интерпретация и размисъл върху орфическото изкуство. В 146 страници са поместени 77..
В Добрич днес се присъжда Националната литературна награда "Йовков" и "Отличие 2025" за принос в научното изследване на творчеството на големия наш писател Йордан Йовков. За събитието сега разказва Владимир Трендафилов, зам.-кмет "Хуманитарна дейност" в Община Добрич:
В рубриката "Културен код" на Terra Култура гостува поетът Денис Олегов – носител на Националната награда за поезия "Владимир Башев" (2025) . В ефир..
В Историческия музей - Стрелча се откри мултимедийната инсталация "Поздравъ отъ Стрелча", посветена на стопанското и културно развитие на нашето село в..
В рубриката "Разговорът" темата е развитието на българските уеб проекти и основните тенденции, които оформят дигиталната среда у нас. Повод за разговора..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
