Над 25 научноизследователски проекта се реализираха по време на приключилата официално преди дни 33-тата Българска антарктическа експедиция. Тя е от най-мащабната откъм научни цели и посетители на базата, както и най-амбициозната откъм обхват на научните изследвания. Така започва втората поредица на РЕ, посветена на българското присъствие на остров Ливингстън и работата на нашите учени там.
Инж. Цветан Паров тази година е бил за трети път в българската база. Цветан Паров е спелеолог и магистър по аерокосмическо инженерство, изследващ слънчевата активност. Той е и докторант в Института за космически изследвания и технологии към БАН.
За усещането при досега с природата на острова, разказва инж. Петър Сапунджиев, инженер по електроника, който се занимава с алпинизъм и планинарство, обича снега, студа и зимното предизвикателство още от малък. Той се запознава по-подробно с дейността на Българския антарктически институт, докато работи върху специално измервателно устройство, необходимо за базата ни на ледения континент. По-късно се присъединява към българския екип като инженер.
Как преминава един ден на българските учени там на остров Ливингстън, в ефира описва гл. ас. д-р Гергана Георгиева, която е преподавател в катедра "Метеорология и геофизика" на Физическия факултет на Софийския университет, и като сеизмолог често пътува до ледения континент.
Д-р Боян Мичев е главен асистент в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН, а и специалист в орнитологията. За първи път тази година той е бил част от 33-тата българска експедиция.
Доц. Борис Цанков е преподавател в катедра "Хидравлика и хидрология" при Университета по архитектура, строителство и геодезия. Бил е зам.-декан на Хидротехническия факултет, както и зам.-ректор на университета. Има близо 30-годишен опит в проектирането и изграждането на инженерна ВиК инфраструктура. Участва в две поредни национални антарктически експедиции с цел проектиране и ръководството на изграждащата се нова инженерна ВиК инфраструктура на Българската полярна база "Св. Климент Охридски".
Васил Гурев е ядрен физик и работи във Физическия факултет на СУ. Тази година той за 13-и път участва в екипа на изследователите на остров Ливингстън. За работата си тази година по изследването на ледниците – подробно споделя Гурев.
Това е шестата поредна експедиция на Камен Недков, командир на базата тази година. Той разказва, че е станал командир на базата по време на четвъртата си експедиция. Започнал втора смяна заедно с д-р Атанас Пелтеков, който бил командир първа смяна. На о. Ливингстън той идва с интерес към новото, неизвестното и вярата, че може да бъде полезен. Ето и неговата оценка за приключилата 33-та експедиция.
Проф. Христо Пимпирев обобщава резултатите от 33-тата българска експедиция.
Допълва го и гл. ас. д-р Гергана Георгиева, която е преподавател в катедра "Метеорология и геофизика" на Физическия факултет на Софийския университет.
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите..
Доц. д-р Владимир Златарски представя в "Артефир" документалното изследване на германския журналист Хералд Йенер, озаглавено "Вълче време. Германия и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg