7
Връзката между храната и здравето е двупосочна. Човешкото тяло е уникално и то реагира на всяка храна по уникален начин. Храната, е субстрат на енергията, на хранителните вещества, на здравето и на болестта. Това твърди хранителният терапевт Яна Данаилова в предаването "Следобед за любопитните".
"Това, което ядем, както сме приготвили храната си, реално сме това, което се случва с нас след приема, т.е. храната може да въздейства по различен начин на всеки човешки организъм и за това няма универсална диета. Да, има общи препоръки за хранене, които е добре да съблюдаваме, но човешкото тяло е уникално и то реагира на всяка храна по уникален начин. Храната е детерминант на човешкото здраве и не можем да живеем с мисълта, че може да постигнем идеално здраве, игнорирайки значимостта на храната. Тя, храната, е субстрат на енергията, на хранителните вещества, на здравето и болестта. Просто ние избираме какво да храним."
Общите принципи в храненето са много простички. Това, което трябва да направим, е да се върнем назад. Технологичният процес носи много улеснения в ежедневието, но замисляме ли се, че всичко това ни отдалечава от природата? Днес ние консумираме храна, която е минала много степени на индустриална преработка и тази храна се превръща в псевдохрана, в не храна, и тя е субстрат на болестта. "Ако трябва да спазваме един-единствен принцип, то е да ядем проста храна, т.е. такава, създадена от природата, независимо дали е от животински или растителен произход, и тя трябва да се разваля, а не да е с тригодишна давност", разказва в предаването "Следобед за любопитните" Яна Данаилова.
"Конвенционално отгледаните зеленчуци, плодове, животни, внасят в организма ни множество нежелани химични субстанции, които имат своя патологичен ефект", предупреждава тя. Това, според нея, е причината за пандемичното затлъстяване, пандемично разпространение на онкологичните заболявания, свидетели сме на автоимунни заболявания, алергии, паникатаки и други, с които съвременната медицина трудно се справя. Продължават сърдечно-съдовите заболявания да са сред първите, причиняващи смъртност в света и у нас, а тези заболявания са предотвратими и пряко свързани с начина ни на живот", разяснява Данаилова.
"Проблемите със здравето започват пренатално. Започват още преди бебето да е заченато от болния организъм на майката и бащата. От там пренатално при първите хиляда дни при формирането на фетоса и през първите 9 месеца живот на плода. Епигенетичните фактори, които водят до модификация на гени, се предават през четири поколения, т.е. това, което правя аз сега, се отразява на него и неговото поколение. Освен това първите хиляда дни от развитието на човешкото същество са критични за кодиране на определени заболявания.
Наша отговорност, като родители, е не само да износим едно дете, което се ражда физиологично изглеждащо добре, но и метаболитно здраво дете. Дете с гени, които му гарантират дълголетие и които не са с предиспозиция към съвременните заболявания. Една майка с една нездравословна диета може доста да компрометира здравословния статус на бебенцето, което носи.
Бременната жена има нужда от чиста храна, богата на нутриенти, на основните макрогрупи, на качествен белтък, на комплексен въглехидрат за енергия, на полезните противовъзпалителни мазнини, на много фибри, за да балансира своя биом и да даде добра основа за развитие на бъдещия микробиом на нейното дете и от много наситена на микронотиенти, минерали и витамини храна. Днес сме свидетели на пандемично затлъстяване и наднормено тегло и то на фона на клетъчен глад. Пациентите, с които аз работя, имат множество дефицити, което е в резултат на храненето с псевдохрана", споделя в предаването "Следобед за любопитните“ Яна Данаилова.
Яна Данаилова е хранителен терапевт, физиолог, сертифициран нутриционист, докторант по човешка физиология в областта на ендокринните смущения и храненето, магистър по хранене и здравен мениджмънт, Председател на сдружението на Нутриционистите в България, професионален член на Американската асоциация по хранене (ANA).
Целия разговор на Ани Костова с Яна Данаилова в предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
Снимки – личен архив на Яна Данаилова
Десислава Мусинска ще представи страната ни на финалите на FameLab довечера в ЦЕРН. България има традиция в участието си в конкурса. Страната ни е една от първите държави извън Великобритания, които се включват във FameLab . Националните финали започват да се провеждат в рамките на Софийския фестивал на науката през 2007 г...
Тайнствени и могъщи, символ на мъдрост и вечен живот, но и на изкушение и съблазън – змиите от векове присъстват в човешкото въображение. Те са и тема на днешния ни разговор, както и на събитието на Рацио тази вечер – "Хладнокръвен" . А тъй като през зимата змиите спят, това е идеалният момент спокойно да си поговорим за тях и изобщо за..
Проблемът с недостига на квалифицирани кадри в почти всички сектори на икономиката все повече се изостря. Едно от решенията му е ранното професионално ориентиране на младите хора. Стъпка в правилната посока е създаването на възможности за среща на работодателите с бъдещите си служители. Наскоро Сдружение SOS Детски селища България организира в базата си..
Мъглата вече не е просто сутрешен пейзаж – тя се превръща в нов климатичен феномен, който буквално поглъща цели градове. От Лондон до Белград, от Милано до София – зимните мъгли в Европа стават по-гъсти, по-дълготрайни и по-опасни. Комбинацията от замърсяване и температурна инверсия превръща въздуха в капан, а градовете – в сиви призрачни зони без..
В Историческия музей - Стрелча се откри мултимедийната инсталация "Поздравъ отъ Стрелча", посветена на стопанското и културно развитие на нашето село в края на XIX и началото на XX век. Инсталацията е реализирана по проект "Мултимедийна инсталация "Поздравъ отъ Стрелча", финансиран от Национален фонд "Култура". Историческият музей в Стрелча ни..
В рубриката "Културен код" на Terra Култура гостува поетът Денис Олегов – носител на Националната награда за поезия "Владимир Башев" (2025) . В ефир..
В Историческия музей - Стрелча се откри мултимедийната инсталация "Поздравъ отъ Стрелча", посветена на стопанското и културно развитие на нашето село в..
В рубриката "Разговорът" темата е развитието на българските уеб проекти и основните тенденции, които оформят дигиталната среда у нас. Повод за разговора..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg