Николета Даскалова: Атакуваните журналисти не трябва да мълчат

Какво показват докладите за медийния плурализъм и свободата на изразяване в България, коментира в "Мрежата“ по програма "Христо Ботев“ Николета Даскалова от фондация "Медийна демокрация“

“Заедно с проф. Нели Огнянова и доц. Орлин Спасов всяка година през последните 10 изготвяме редовния мониторинг за България относно медийния плурализъм и свободата на изразяване. Той се съставя по набор от инструменти, които всички страни от ЕС ползват. Голяма част от тези доклади обслужват докладите за върховенство на закона на Европейската комисия. Мониторингът покрива четири тематични области: основна защита, пазарен плурализъм, политическа независимост и социално включване. В нито една от тези области няма нисък риск. Той е или среден (в горните граници), или висок. По традиция високият риск е в областите пазарен плурализъм и социално включване.

Много е важно да има устойчив локален медиен сектор. За съжаление, от години регистрираме, че местните медии страдат от дефицит на ресурси и екипи. Съвсем скоро публикувахме и друг доклад, свързан с регионалните медии, гражданските организации и информационните пустини в малките и по-големите населени места. Една такава област е Варна.

Докладите изследват много неща: сигурност на журналистите, достъп на журналисти и граждани до обществена информация, представяне на малцинства в медии, икономически показатели... От тази година са наблюдавани всички страни от ЕС, както и държави като Турция, Сърбия, Черна гора, Албания, Северна Македония. От тези 32 страни България стои на 24-то място. Това означава, че има няколко държави от ЕС, които са на по-задни позиции от нас. Например Унгария, която е с най-висок риск от всички европейски страни. Другите са Гърция, Кипър, Румъния и Малта. 

Що се отнася до България, няма съществено подобрение в нито една област. Интересното е, че ситуацията става по-сложна по отношение на основната защита, което включва правната рамка, защитата и сигурността на журналистите, както и незавимостта и ефективността на регулаторите. Тази година се формира и един нов индикатор, който е "защита на интегритета на информацията“. В този индикатор са набор от въпроси, които поставят темата за дезинформацията и дали има политика срещу нея. И доколко властите изискват сваляне или блокиране на съдържание. 

По всички тези микроаспекти имахме редица спорни случаи. Например: сваляне на сатиричен сайт срещу господин Пеевски, сваляне на видеосъдържание, без логично обяснение, разпространение на езика на омразата. Все повече се полагат усилия да се дисциплинира онлайн средата. Големият извод е, че онлайн секторът е най-проблематичен и произвежда най-много рискове. България има определен национален координатор за цифровите услуги, Комисията за регулиране на съобщенията. Само че тя не може да направи нищо, защото няма правомощия, а за да има такива, трябват поправки в закона, които стоят и чакат.

Има популярни новинарски сайтове, които претендират, че са независими, но дори и един бегъл мониторинг на съдържанието подсказва, че има зависимости. А това се разбира по изключителното благоприятно и фаворизиращо представяне на определени фигури и използване на информация като "бухалка". Това изобщо не е ново, но сега се покачи рискът в този аспект.

Когато правим този мониторинг, ние имаме много строги изисквания каква извадка да гледаме: водещите по аудитория медии. В извадката от популярни новинарски сайтове такива, които генерират голям трафик, попадат все повече сайтове, за които има пряка или косвена информация, че са под политически контрол. Или че са свързани с определени политици като господин Пеевски например. Но всичко, за което говорим, е много трудно да се каже с категоричност."

Опитите за сплашване на журналисти

“Те продължават. В България няма законодателство, насочено срещу SLAPP делата или "делата шамари“. Все повече критични гласове се надигат, че трябва да се направи нещо, но в същото време такъв тип дела продължават да се водят безпардонно. И журналистите се подлагат на подобен правен тормоз. През последните 2-3 години можеше да се каже, че има частично подобряване на свободата на изразяване (в класацията на "Репортери без граници“ се придвижихме нагоре до 59-о място, а преди бяхме на 113-о). 

Втората половина на 2024 г. категорично показва, че това подобряване е изключително крехко и неустойчиво. И в крайна сметка свободата на журналистите се влоши. Особено груби примери на атаки, тормоз и сплашване имаше по време на октомврийската предизборна кампания. И много жени журналистки са обект на атаки, включително в ефир. Пример за това е гостуването на господин Костадинов при Мария Цънцарова в ефира на Би Ти Ви. Като следим сигналите, все по-трудно се оказва да се работи като журналист през последните няколко месеца. А сигурно има много случаи, за които не знаем. И тук за пореден път призоваваме всички колеги да не си мълчат. По-добре да се знае: понякога видимостта е вид защита."

Спонсори в медийното пространство

“Това е новосформираният индикатор в доклада: защита на интегритета на информацията. Беше ми изключително интересно, когато в края на юни представиха резултатите за всички страни. Този индикатор единствено в България свети в тъмночервено, което означава много висок риск. И в Турция е така. Което означава, че по всички тези микропоказатели България стои най-лошо в ЕС – по-проблемитачно и от Румъния, където знаем, че имаше доста вълнения покрай президентските избори. Тук се включва вмешателството на трети страни, манипулативна информация, дезинформация. 

Излязаха данни от формални и неформални граждански организации за много руски пари, например. Милиони, които от години обслужват българския и румънски пазар, с цел да се влияе. Самият Европейски парламент излезе с позиция, в която официално посочи България като страна, за която има информация, че се случват такъв тип вмешателства.

Социалното включване е темата на местни и регионални медии. Както и темата за представяне на малцинства и медийната грамотност. И представителството на жени. Журналистиката в България е много феминизирана професия. В момента няма и толкова представители жени в Народното събрание, например. Имаше много случаи на онлайн тормоз от близки до политици – мъже, срещу журналистки.“

Препоръките

“Едните са към държавата. Трябва да се приемат немалко законови поправки, за да се синхронизира нашата правна рамка в европейската. Тук изоставаме по много пунктове. Например от 4-5 години говорим за законопректа, който цели финансирането и укрепване на независимостта на обществените медии. Както и този проблем с мандата на генералния директор на БНТ, където изпълняващият длъжността директор изкара почти пълен мандат. Другите препоръки са по отношение на медиите и медийните организации, които насърчават спазването на Етичния кодекс и осигуряването на защита в случай на атака."

Снимка – БГНЕС