В орбита около Марс дневната доза радиация е 100 пъти по-висока от тази в София

Доц. Росица Колева: Най-краткото пътуване до Марс трае около шест месеца

Сезоните на Червената планета са сходни с тези на Земята

Снимка: ЕПА/БГНЕС

В орбита около Марс дневната доза радиация е 100 пъти по-висока от тази в София, а по трасето до Марс е 500-600 пъти повече на ден. Това обясни в предаването "Нощен хоризонт" доц. Росица Колева от Института за космически изследвания и технологии към БАН. Тя работи в смесената европейско-руска програма „ЕкзоМарс“.

Земното магнитно поле има защитна функция. "Ние тук сме зад един много солиден щит за космическата радиация, но междупланетното пространство е много опасно място, на самия Марс условията са доста по-благоприятни", допълни доц. Колева, която описа в подробности основните предизвикателства пред изучаването на Червената планета.

При съвременните технологии най-късият път до Марс е около шест месеца, а за шест месеца костната система на космонавта започва да деградира. За да може все пак и да се върне на Земята, той трябва да има известен престой на повърхността на планетата, за да възстанови костната си система. „Тоест, едно пътешествие на космонавт до Марс обезателно трябва да е съпроводено с кацане и то ще трае повече от една година.“ Важно е и в какъв период на слънчева активност ще бъде изстрелян космонавтът – това трябва да се случи в период на ниска активност.

„Тогава се оказва, че за шест месеца натам и шест месеца обратно до Земята космонавтът ще натрупа минимум 60% от разрешената за цялата му кариера доза. И като се има предвид, че той трябва да престои още известно време на Марс – поне половин година, най-простите изчисления показват, че ще надхвърли разрешената доза за цялата кариера.“ 

Доц. Колева твърди, че за Марс вече знаем много, но и още толкова не знаем. Атмосферата там е изучена достатъчно, но какво има в недрата на Марс, под повърхността, тепърва ще се разучава. 


При формирането на Слънчевата система Марс и Земята са били топли и влажни планети, предполагат учените

Руската апаратура ще изследва подпочвения лед на Марс. „Съществуват много сериозни основания да се счита, че при образуването на Слънчевата система Марс и Земята са били топли и влажни планети. Какво е довело до изстудяването, изсушаването и разпадането на атмосферата на Марс засега не се знае. Има няколко хипотези. Едната от тях е падането на голям метеорит, произвел там проблеми. Марс е по-малка планета от Земята и има по-слаба гравитация, но няма единодушие по това защо атмосферата на Марс е „избягала“ и кога е станало това.

„Вода в свободно състояние, не под формата на лед, се наблюдава на Марс в това полушарие, в което е лято. Марс има почти същите сезони като на Земята, почти същия наклон към орбитата си, макар годината му да е почти два пъти колкото земната година. Една година на Марс е 687 дни“, разказа още доц. Колева.

Заради наситеността на атмосферата на Марс с въглероден диоксид, върху повърхността на планетата при падане на температурата се образува т.нар. сух лед.