В края на септември по време на 4-та редовна сесия на Междуправителствения комитет на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство в Абу Даби, Обединени Арабски Емирства, бе обявено вписването на древния български обичай нестинарство в представителния списък на ЮНЕСКО с нематериалното културно наследство на човечеството. Целта е максималното съхранение и предаване на тази хилядолетна традиция на следващите поколения.
Нестинарството е древен обичай, разпространен у нас само в Странджанско /Югоизточна България/. Според народното вярване, паленето на огън предпазва от зли сили хората, природата, дори и самото Слънце и така увеличава неговата божествена сила. Влизането в огъня пречиства и отваря невидимата врата към другия свят. Затова и предсказанията на нестинарите, които танцуват боси върху жарава, се сбъдват. Много са разказите на хора, присъствали на подобни ритуали. Звучи невероятно, че в началото на ХХІ век подобна практика е запазена. Играта върху огън под съпровода на гайда и тъпан за пръв път описва българският поет и фолклорист Петко Р. Славейков през 1862 г. Има няколко схващания за произхода на думата "нестинари". Според някои учени тя идва от "ищинари" или "нещинари" – т.е. човек, който е вещ, знаещ. Други свързват названието с гръцките думи за пост – "нестеа" и за огън "естиа". Историци определят нестинарството като езическа ритуална практика, запазена още от времето на траките, въпреки че тази традиция е свързана с голям християнски празник. Стотици години хората в Българи, Кости, Бродилово, Г
