В селата Чупрене, Салаш, Кричим, Стакевци и Полазница, намиращи се в Северозападна България, в близост до прочулия се с живописните си скални образувания град Белоградчик, живеят интересни и неподправени хора. Наричат себе си „турлаци”.

„Всички чупренки до една сме хубавици. По модата се „носим”, а боядисаме ли си косите, изрисуваме ли си веждите, сложим ли гривни на ръцете и обиците на ушите, с нас не можеш да говориш!”

С тези думи ме посрещат жените от фолклорната група в белоградчишкото село Чупрене. Говорът им е близък до този на западните ни съседи сърбите, заради близостта на границата между двете ни страни и заради естествената връзка, която имат в обичаите и в начина си на живот. Турлаците! Всъщност, това е етнографска група, наброяваща около 20 хиляди души. Имат свои събратя и отвъд границата ни със Сърбия по поречието на река Тимок. В първия си тълковен речник, писан в периода 1895-1904 г., българският езиковед и фолклорист Найден Геров определя турлаците като диви и необуздани българи балканджии. Самите те твърдят, че са буден, свободолюбив и непокорен народ и общо взето – луди глави. Често те са изобразявани със запасани на кръста ножове и пищови, с черен овчи калпак на главата и бели дрехи с червен пояс на кръста. До Освобождението на България през 1878 г. дори свещениците им носели бели дрехи, а за техния духовен сан говорели само дългите им бради и коси. Оттук идва и другото име на турлака – белодрешковец. И днес хората в селата около Белоградчик „превключват” отвреме-навреме на „турлашки”. Образен и цветист, говорът им звучи странно. Такава е и най-характерната поговорка на турлаците: "Када кум прасе и ти вречу". Ще ни я разтълкува Венеция Рангеловска от читалището в село Чупрене.

„Всеки кум много обещава – казва тя. – Когато обаче ти подарява прасе, ти трябва да имаш готов чувал, за да го грабнеш веднага. Защото после може и да бъде късно – кумът ще размисли и едва ли ще си изпълни обещанието. Т.е. поговорката ни "Када кум прасе и ти вречу" означава, че когато в живота нещо ти се дава, ти трябва да имаш готовност да го вземеш, че после може и да съжаляваш”.  

Както разбираме от думите на Венеция Рангеловска, турлаците са практични и оправни хора. И не само това.

„Турлаците са весели, работливи и гостоприемни – продължава тя. – Характерното за турлака е, че той винаги посреща гостите си с ракия и невероятно вкусна баница със сирене”.

Записите на фолклористите свидетелстват и за това, че тръгне ли да се жени, турлакинята става доста претенциозна и амбициозна. „Гледа свенливо, но погледът й все бяга и се стрелка към мъжките беневреци /панталони/”. Застане ли ерген пред момата, опъва силно горните гащи, та да го харесат. Колкото по-широки са беневреците му, толкова по-голям мъж е турлакът.

„Габровец ли е, той е балканджия и е шегажия, но дори и в шегата той е сметкаджия – обяснява Венеция Рангеловска в типичния за турлаците местен говор. – За шопа знаем – всичко той може, но като каже „няма”, няма ще остане, та ако ще чудо да стане. Сега всички ще попитате: „Що е то турлак?” Като габровеца той е балканджия и шегаджия, но пък не е сметкаджия. А по работливост и инат е на шопа брат”.

Откъдето и да го погледнем, турлакът е странен човек. Чудат е не само езикът му, самобитни са и обичаите, вярванията, суеверията му. Така например, турлакът твърди, че се кръсти не толкова пред Бога, колкото пред зверове, треви, растения. Затова турлаците си имат и Мечкин ден, и Мишин ден, и Вълчи ден, и всякакви змейови празници. Дойде ли празник обаче, турлаците са на хорото – играят и пеят. 

Хората в белоградчишкото село Чупрене и до днес поддържат жив турлашкия бит и фолклор. А всяка година през юни правят своя събор на турлаците, на който можете да научите цялата им история. Ако решите да отидете при турлаците в Чупрене, задължително поискайте да ви направят поне една от традиционните си гозби.

„Баницата ни със сирене е на първо място – обяснява Венеция Рангеловска. – Много се харесва и нашият „Бел муж” – ястие, което се използва предимно за мезе и се приготвя от несолено прясно сирене и брашно. Наподобява леко вкуса на кашкавала. Друго характерно ястие е „Оцът” – своеобразна салата, която се приготвя от суха чушка, краставици, копър, пресен чесън, вода и оцет. Жените ни обичат да гощават и с пълнени чушки с боб или с „Дзипка” – ястие от сухи чушки, праз лук, фасул и брашно. Да ви е сладко!”