Български евродепутати и природозащитници лобират пред ЕС за „България

С наскоро приетите промени в закона за генно-модифицираните организми общественото движение „България, свободна от ГМО” извоюва пълна победа. Без формално страната ни да бъде обявена за територия, свободна от ГМО, нещо, което европейското законодателство не позволява, разпоредбите в закона са такива, че на практика място за ГМО няма. Съществува изрична забрана за въвеждане в околната среда на генни модификации на 6 вида стратегически за България култури – зърнени, плодови, зеленчукови, роза, тютюн и памук. Освен това ГМО не може да се отглеждат в радиус от 30 км около зоните на европейската мрежа „Натура 2000”. За страна, в която тази мрежа заема близо една трета от територията, на практика място за ГМО отглеждане не остава.

Впрочем тези ограничения съществуваха и в предишния български закон, приет преди последните либерални промени в европейските директиви по този въпрос. В това се състоеше и битката на гражданските организации – България да не отстъпва от своето по-рестриктивно законодателство. Единствената съществена промяна е, че вече се допускат научни опити с ГМО, но само в лабораторни условия. Въпрос, по който ЕК беше отправила критики към България. Дотук добре. Но съществуват няколко големи въпросителни около възможността за прилагане на толкова рестриктивен закон в рамките на много по-либералните европейски директиви. Рискът от санкции от страна на ЕК изглежда реален, макар досега това да не се е случвало. Други държави преди нас като Ирландия и Кипър са приели закони, практически забраняващи всяко отглеждане на ГМО, разчитайки на липсата на единна позиция в ЕС по тази твърде чувствителна тема. В рамките на започналата през март в ЕК дискусия по тези въпроси, български евродепутати лобират за по-големи права на всяка страна-членка да решава дали да допусне или не генните технологии в своята земеделска практика, следвайки т. нар. принцип за предпазливост.

Засега в ЕС е разрешено отглеждането на два вида ГМО царевица и съвсем отскоро – на един вид картоф. Но в момента само 5 държави отглеждат генно-модифицирани култури – Румъния, Чехия, Словакия, Португалия и Испания. А и там площите с ГМО силно намаляват, твърди Борислав Сандов от движението „България свободна от МГО” и член на ръководството на партия „Зелените”.

„През миналата година в Румъния спадът е 57 процента, в Словакия – 54 процента, в Чехия – 31, в Испания – 4, посочва той. – Увеличение се наблюдава единствено в родината на г-н Барозу – Португалия със 7 процента. Германия и Франция, двете най-големи страни, както и Полша вече не отглеждат ГМО. Това говори еднозначно, че Европа не само е разделена на две по този въпрос, а че натежава отборът на тези, които не желаят ГМО. И ако някои страни вече са направили грешката да ги допуснат на своя територия, България за щастие още не е и това е нашият шанс. В световен план – добавя г-н Сандов – се наблюдава леко увеличение на производството на ГМО, за сметка на само една страна – Бразилия, която изсича амазонските джунгли, белите дробове на нашата планета, за да сее ГМО-рапица и да произвежда биогориво. – И още един много важен факт изтъкна Борислав Сандов. – Над 90 процента от ГМО в света се отглеждат извън Европа – в САЩ, Канада, Бразилия, Аржентина, Китай и Индия. В този смисъл за конкурентноспособност на Европа по отношение на тези технологии е абсурдно да говорим. Ние можем по-скоро да бъдем конкурентноспособни на световния пазар на биопродуктите. А той постоянно се разраства.”

Точно този стратегически избор правят и мнозинството от българските фермери, според г-н Милен Стоянов от Българската асоциация „Биопродукти”.

„България е поела ангажимент до края на 2013 г. заетите с биокултури площи да достигнат 8 процента от всички земеделски земи – казва той. – Към момента те са едва 0,16 процента. Ако дадем възможност да влязат в полята и ГМО, биоземеделието би било обречено, защото земите, където са минали тези генни технологии, автоматически стават непригодни за биоземеделие. Няма сертифициращ орган, който да издаде биосертификат за площи, където преди това е имало ГМО. Не е за пренебрегване и чисто икономическият фактор за това хората да се отказват да отглеждат ГМО. Не само цените на семената и на съпътстващите химикали постоянно растат. Има и още нещо: след като ЕС не желае да консумира храни, които съдържат ГМО, това означава, че ще пада цената на тези култури.”

Българските природозащитници имат своите контрааргументи на разпространеното твърдение, че генните технологии в земеделието ще спасят човечеството от глада. Досега те се използват предимно за фуражи и горива.
„Едва 1 процент от ГМО културите служат за прехрана, посочва Борислав Сандов. – Виждаме, че гладуваща Африка почти липсва от картата на ГМО-земеделието с изключение на Южна Африка, Египет и Буркина Фасо. Показателно е, че за 15-те години, откакто ГМО имат търговско значение, се е стигнало само до 1 процент площи, отглеждани за храна.”

Според авторитетно социологическо проучване 97 процента от българите са против ГМО в земеделието. На тази позиция застанаха и водещите политически партии. Силни с този рядко постиган национален консенсус, българските евродепутати се включват активно в дебата за повече национална независимост по отношение на приемането или не на генните технологии. Очаква се той да приключи в края на лятото с промени в сега действащите директиви.

Споделете

Български евродепутати и природозащитници лобират пред ЕС за „България – свободна от ГМО”

Още от категорията

България днес - 26 септември 2025 г.

Краят на седмицата ще е облачен с локални слаби валежи

Едва 10% от децата, лишени от родителска грижа у нас, са за осиновяване

Национален био фест 2025 започва във Велико Търново

Захлаждането в края на седмицата ще бъде осезаемо

Часът на Радио България - брой 65

Българско Национално Радио