България на вкусовете и ароматите

Неповторимият мирис на печени чушки, упорито носещ се по улиците на малки и големи градове с наближаването на есента, тръпчивият аромат на домашна сливова или гроздова ракия, които вървят „ръка за ръка” с вкусната шопска салата божественият дъх на ликьор или сладко от рози, апетитното ухание на току-що изпечена баница и, разбира се, неотменната за туристическите ни центрове миризма на мешана скара… Всички тези аромати са характерни за България и разпалват фантазията на поогладнелия от разходки турист, желаещ да изненада небцето си с нещо приятно.

Магданозът, копърът и джоджанът са задължителна добавка към повечето традиционни манджи

Маркетингово проучване, поръчано наскоро от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, сочи, че наред със спокойствието и красивата природа, чуждите ни гости ценят най-много българската традиционна кухня. И има защо! Страната ни е разположена на кръстопът между Ориента и Запада, превръщайки се в течение на вековете в средище на различни култури и етноси. А това неминуемо се е отразило и на нейната кухня, обогатявайки я с изобилие от екзотични вкусове, примесени с типично нашенски подправки, които допадат не само на българите, но и на европейския турист. За жалост кюфтета и кебапчетата, шопската салата и пържените картофи, които се предлагат масово по курорти и заведения, далеч не изчерпват цялото кулинарно разнообразие на България. Така че, ако човек иска да похапне вкусно, обилно и здравословно, е по-добре да отседне в някоя къща за гости на село, където ще опита домашни ястия, приготвени по стари рецепти и с екологично чисти продукти. У нас т.нар. гурме туризъм е на почит най-вече сред туристите от Франция, Испания и Италия. И както може да се предположи, маршрутите им не минават през пренаселените курорти, изобилстващи с фаст фууд заведения, капанчета за цаца и ресторанти с богато меню от азиатската и европейската кухня. Адресът на типичния любител гастроном у нас е българското село. „Нищо чудно, че селският туризъм в България е тясно свързан с набиращия популярност гурме туризъм, затова препоръчваме на привържениците му да отседнат в някоя селска къща за гости” – обяснява Пеньо Иванов от А.Р.И.З – 7 /Асоциация за развитие на изкуствата и занаятите/ и добавя:

Гюведжето – една от най-популярните ни гозби.

„Там яденето започва още от сутринта, когато се прави специална закуска- може да има баници, мекици, може да има бухтички или тиганици с различни домашно приготвени сладка. А след това на обяд ще ви нагостят с различни видове супи от домашно отгледано пиле например. Приготвят се и превъзходни зеленчукови супи. И естествено, къде без нашенския свеж таратор през лятото! Въз основа на това, че България е традиционен производител на зеленчуци, могат да се приготвят безкрайно много ястия от зеленчуци. И не на последно място, на трапезата могат да се появят различни пълнени птици, печени и задушени меса… Всичкото това можем да вкусим когато сме отседнали в някоя селска къща. Там нещата са по домашному. Домакините имат време и фантазия да разнообразяват нещата. Могат да приготвят заквасени кисели млека и домашно приготвени сирена... Там менюто е наистина специално.”

Освен че е вкусна, печената мръвка на шиш може да се превърне и в търсена туристическа атракция.

На места специално за гостите ще „завъртят” топящо се в устата чеверме което върви с пресни салати и люта, повишаваща тонуса и апетита, домашна ракия. Или пък ще изпекат пълнено с ориз и дъхави треви крехко младо прасенце, отглеждано с любов и грижи в прилежащия към къщата за гости селскостопански двор. Само така човек може да бъде сигурен, че месото, което консумира, е от „щастливо животно”, т.е. то е чисто, без антибиотици, хормони и други вредни съставки, характерни за предлаганите в търговската мрежа продукти. Впрочем месото, в частност свинското, е на почит в българската кухня – нещо, в което всеки може да се убеди, разгърне ли менюто в даден ресторант. Пеньо Иванов обаче препоръчва да наблегнем повече на зеленчуковите ястия. „Българинът е с вековни традиции в отглеждането на зеленчуци. И оттам е станал голям майстор в разнообразяване на ястията” – твърди той. Тиквички, червени чушки, зеле, праз, лук, патладжан, домати, фасул и още цяла „плеяда” масово отглеждани у нас зеленчуци влизат в състава на „ефирни” суфлета, мусаки, миш-маши, гювечета, баници и други специалитети, изпълващи сетивата с незабравими усещания. Да не говорим за богатството от мерудии и подправки, които придават типичен нашенски дъх на ястията. Сред тях челно място заема чубрицата – „царицата” на българските подправки, която се използва единствено у нас. Широко разпространени са магданозът, копърът и джоджанът, наложили се като задължителна добавка към супи и всевъзможни месни и зеленчукови манджи. И накрая десертите – сиропираните тулумби, кадаифи, реванета и баклави, които се срещат и в съседните балкански страни, са истинско предизвикателство за всеки чревоугодник с любопитно небце. Пеньо Иванов ни съветва да се насладим и на по-семплия, но здравословен вкус на плодовете, растящи в изобилие по нашите земи и влизащи в състава на невероятно разнообразие от домашно приготвени сладка и компоти, на които е трудно човек да устои.

Снимки: Венета Николова