Карел и Ана – така се казват първите тарпанчета, родени на територията на България. Малките диви кончета не се отделят от майките си, които развяват гриви край изоставеното родопско село Сбор. Седем месеца, след като в района на Крумовград беше докарано стадо тарпани от Холандия, популацията му се е увеличила от 11 на 15 екземпляра. Това е добра новина за природозащитниците, които се надяват, че завръщането на тази древна порода тревопасни и разпространението й в района на Източните Родопи ще допринесе значително за увеличението на биоразнообразието.

Рини Бус и Себихан Мехмед получиха сертификат, удостоверяващ, че са кръстници на тарпанчета, родени у нас.

Кръстници на първото поколение тарпанчета „кореняци” станаха заместник-посланика на Кралство Холандия у нас г-жа Рини Бус и кметицата на Крумовград Себихан Мехмед. По време на церемонията по кръщаването се изля проливен дъжд, а вихрогоните, които живеят все още зад електрическо заграждение, отказаха категорично да се доближат до шумната тълпа природолюбители, туристи и официални лица, стекли се в района на село Сбор, за да присъстват на събитието. Да не забравяме, че това са диви коне. Работата им е да пасат и да възстановяват естествените екосистеми, а не да общуват с хората! – обясниха организаторите.

Подобно на всички останали представители на семейство едри тревопасни, и тарпаните допринасят за създаването в природата на т.нар. „мозаечен пейзаж”. При него се редуват пасища, храсти и гори – най-благодатната жизнена среда за стотици животински видове. В наши дни, когато хората създават огромни селски стопанства, заградени и отдалечени от дивата природа, а в горите вече няма свободно пасящи стада, биоразнообразието е сериозно застрашено – обяснява Франк Зандеринк, ръководител на българо-холандския проект „Новото тракийско злато”, насочен към устойчивото развитие на Източните Родопи. В миналото многобройни стада са разчиствали терена, така че да могат да растат малки цветя и тревички, които привличат насекоми, а те от своя страна са стръв за птиците и влечугите, които пък са вкусна плячка за хищниците… Целият този процес е част от една сложно устроена хранителна верига, която най-добре изразява представите ни за вечния кръговрат на живота! Но ако оставиш гората да расте безконтролно, голяма част от това биоразнообразие ще загине, затова се нуждаем от тези стари видове тревопасни – твърди Франк Зандеринк и добавя:

Мъничетата още сучат и не се отделят от майките си.

Ние интродуцирахме тарпаните и тази пролет вече имаме 4 новородени кончета. Сега са общо 15. Тези животни живеят в отделни социални групи, или семейства. Имаме по един мъжки и няколко женски. Тези коне оцеляват сами в природата. Издържат на температури под 30 градуса, но и на плюс 40! Могат да преживеят дни наред без вода, познават много добре кои растения трябва да пасат, за да разчистят терените. Те са 100% диви! Размножават се сред дивата природата и не се нуждаят от ветеринари, за да ги израждат! С една дума, сами се оправят в живота! В момента са все още зад заграждения, но това са първите стъпки. Защото малко глупаво би било животни, които доскоро са живели в Холандия и не познават този терен, да ги пуснем сами да се аклиматизират. Затова в началото им помагаме, обучаваме ги къде да си намерят вода, къде храна, как да оцелеят през зимата. Постепенно разширяваме загражденията, зад които са затворени, но скоро ще ги пуснем на воля да пасат. Малко се притесняваме от вълците. В Холандия нямаме вълци и въпросните тарпани не са свикнали с тази заплаха. Затова тези коне се нуждаят от специални „проходи”, от които да избягат при евентуална засада.

Засега конете живеят зад електрически заграждения край рушащите се къщи на изоставеното родопско село Сбор.

Но дори ако се случи някое от животните да бъде убито от вълци, това е част от вечния кръговрат на живота – смятат еколозите. Защото тарпанът е само брънка от хранителната верига. В крайна сметка никой не оплаква сърничката, когато я отнесе вълкът! Това е законът на природата! – възкликва Франк Зандеринк. На това мнение е и Анка Младенова, която заедно с мъжа си се грижи за конете. Според нея табунът се справя отлично на българска територия и догодина ще се увеличи с нови попълнения малки вихрогончета. В момента Карел и Ана още сучат, но това не им пречи да припкат край майките си и да проявяват от сега буйния си нрав.

Тарпанчето Карел, наследило рижавата окраска от майка си Кара, отсега проявява буйния си нрав.

Вече се видяха плодовете на нашите грижи, те растат и се развиват нормално, нямахме проблеми нито с раждането им, нито след това – хвали се Анка Младенова. – Но, както виждате, те не допускат външни хора освен нас. Това е добре за сигурността им, тъй като хората по-скоро могат да им навредят, отколкото да са им в полза!

В района на Източните Родопи пасат и стада от редките местни породи каракачански кон и родопско късорого говедо, отглеждани по природосъобразен начин с помощта на проекта „Новото тракийско злато”.