Така, както 2013-а завършва с числото три, така и в българската икономика през годината всичко вървеше „по три”. Имахме три правителства, три държавни бюджета, ще строим три големи енергийни проекта. Исото пък се поддържаше от три протестни вълни – срещу енергийните монополи, срещу олигархията, за нов морал в политиката. Кризата у нас също върви „по три” – към финансовата и икономическата, тази година прибавихме и политическа.
Годината започна с „енергията” на хората, заляла улици и площади с протести срещу монополите в енергетиката, с „Не!” на строителството на АЕЦ „Белене”. Завърши обаче с правителствено „Да!” на втора атомна. Междувременно стартирахме „Южен поток” и одобрихме строителството на 7-и блок на АЕЦ „Козлодуй”. Видяхме три правителствени програми, с три визии за българската икономика, с три бюджета – кой от кой по-оптимистичен. Оптимизмът обаче направи лоша шега на управляващите. Standard & Poor's предупреди, че може да свали рейтинга на България заради политическия риск, а за да изпълни амбициозните си планове, правителството прибягна до държавен заем. Така „оптимизмът” получи финансово изражение.
Оптимизмът „по високите етажи на властта” се разминава драстично с песимизма „на партера”. Нещо като падащите в пропаст алпинисти, където оптимистът викал: летя! Докато песимистът: падам! Показват го социологическите проучвания, показа го и нашата блиц-анкета по улиците на София. През годината ви запознахме с позициите на управляващи, икономически анализатори, работодатели. Днес ще дадем думата на vox pópuli – гласът на народа. Ще започнем с анекдот. Министърът на икономиката отива при доктора: „Страшно много ме безпокои състоянието на българската икономика”, казал министърът. „Няма българска икономика, това е мит! Сигурно сте препили снощи!”, отговорил докторът. „Да виждате да работят заводи? България няма икономика, има дребни предприятия с по петима работници”, емоционално реагира на нашата анкета 42-годишната Марияна Стоянова, търговец, майка на двама студенти. „Младите бягат, старите изнемогват. Как се живее с пенсия от 190 лв., а лекарствата ти струват 240”, продължава Марияна, като посочва, че все пак се строят пътища. Оценка „три” по шестобалната система за българската икономика дадоха Марин Вълев и Николай Григоров, на 36 години. „Не сме фалирали съвсем, но положението не е стабилно, по-скоро вървим надолу”, казва единият, а другият добавя: „Ситуацията се влошава, може да стане и много по-зле.”
„Безработицата е голяма, икономическият растеж отсъства. За страна като нашата това е пагубно. Ето, въведоха данък на ВЕИ. Никаква прозрачност, никаква перспектива. Днес ти налагат един данък, утре ти го отменят, без значение в кой отрасъл. Да, енергетиката е необходима за индустрията. Но ако няма да развиваме индустрия, за какво ни е енергетика?”
„Пълна катастрофа – бе обобщението на Васил Гечев, определил себе си като песимист, – защото е в реалната икономика.”
„Много отдавна икономика в България няма”, казва човекът от бизнеса. Но българският износ расте, значи все пак произвеждаме, питаме отново: „Какъв ни е търговският баланс? Отрицателен! С всички държави – и с ЕС, и с Русия? Защо внасяме дори домати и картофи…”
„Икономиката е майка на мизерията”, перифразира крилатата фраза 54-годишният Спас Николов, нарекъл себе си поет. Според него минусите на българската икономика са в липсата на производство, а секторът, който България трябва да развива както преди, е земеделието. „Защо трябва да внасяме чушки и домати от Македония”, пита иронично събеседникът ни. Красимир Георгиев явно е добре запознат с механизмите на икономиката, но и той е песимистично настроен. Защо?
„Това, което се случва в момента в парламента, гласуваните бюджети, ще доведат до по-дълбока криза, тъй като парите, които се вземат като заеми, все някога трябва да се връщат”, казва 45-годишният ни събеседник. Питаме го за амбицията на правителството да развива иновациите, високите технологии. „Това е шанс за България да станем по-конкурентоспособни, защото все още сме най-бедните в Европа. Стига наистина да се направи реално, да не е само на думи, като лозунг.”
Две мишки паднали в кофа със сметана. Едната се предала и се удавила. Другата усърдно махала с крака, разбила сметаната на масло и успяла да се измъкне. Сега всички сме в кофата със сметана. Всички сме в кризата. Кой път ще изберем? На оптимиста, който счита, че кризата вече е започнала, или на песимиста, който смята, че кризата още е далеч…
Колаж Яна Стаменова
В брой 28 на предаването слушайте: За да опазим идентичността си, е необходимо да се върнем към човешките ценности – интервю с адвокат Нуредин Нурединай, представител на българското национално малцинство в Албания; Италианецът..
Кандидати за председател на Върховния административен съд (ВАС) отново няма, предаде БТА. Пленумът на Висшия съдебен съвет проведе заседание при повторен опит да бъде избран ръководител на институцията. Процедурата се провали при първия опит, защото за..
От 30 март 2025 г. нов директен полет ще свързва София и Пиза, Италия. В съобщение на столичното летище се уточнява, че полетите ще се осъществяват от нискотарифната авиокомпания Ryanair. Те ще се изпълняват три пъти седмично – всеки вторник, четвъртък и..
Китайската народна република въвежда безвизов режим за пътуващите с цел бизнес, туризъм, посещение на роднини или приятели, официални визити или транзит,..
Лидерът на "ДПС – Ново начало" Делян Пеевски даде заявка за премиерския пост. "Когато ние сме първа партия, аз ще направя правителство", заяви той в..
От 30 март 2025 г. нов директен полет ще свързва София и Пиза, Италия. В съобщение на столичното летище се уточнява, че полетите ще се осъществяват от..