Според установилата се вече практика на 1 февруари 2014 г. започва интернет гласуването за излъчване на „Европейско дърво на годината” сред достойни претенденти от Чехия, Унгария, Словакия, Полша, България, Франция и Англия. Идеята, зародила се в Чехия преди 4 години, получи подкрепата на европейския комисар по околна среда Янез Поточник. Великолепни български дървета с интересна история извоюваха вече едно трето и едно второ място. Сега амбициите са за първенство. Честта на България ще защитава тази година огромен, вековен бряст от Сливен, излязъл победител в твърде оспорвана битка.
По традиция сред финалистите в националната надпревара преобладават видовете дъб, чинар и бряст, сред които най-често се срещат дълголетници и явно са най-обичани от българите. Тази година сред 30-ината номинации будеха респект цели 5 дървета с хилядолетна история. Подгласниците на сливенския бряст имаха сериозни достойнства. Но сливналии се оказаха по-големи местни патриоти от останалите участници в електронното гласуване. Тяхното вековно дърво, символ на Сливен, взе десетократно повече гласове от основните му конкуренти.
Класиралият се на трето място хилядолетен източен чинар от село Белащица, край Пловдив, е бил свидетел на съдбовни страници от българската история. Поне ако се вярва на легендите от този край. Припомня ни ги Любомира Колчева, директорка на Фондация Екообщонст, която е организатор на конкурса в България.
„Край него ромейския пълководец Никифор Ксифий, родом от нашите земи, построява голям замък и крепост. Говори се още, че и могъщият български цар Калоян някога връзвал за него коня си. А местното население свързва чинара най-вече със спомена за ослепените от римския император Василий Българоубиец войници на българския цар Самуил, които са основали селото. На хилядолетния чинар Пенчо Славейков посвещава знаковата си любовна поема „Неразделни”. Величественото дърво е увековечено и в пейзаж от Белащица на големия български живописец Златю Бояджиев.”
Според легендата, цитирана в Уикипедия, Никифор Ксифий, управител на Филипополис от 1018 година, имал изключителен принос за поражението на цар Самуил през 1014 година при Беласица планина (Македония), тъй като се явил в тила му. За благодарност император Василий II му подарил 15 000 от пленените Самуилови войници. Ослепените войни, разквартирувани на това място, основали село Беласица, наречено по-късно Белащица.
Сливенският бряст успя да набере повече гласове и от друг достолепен конкурент, дъбът от село Гранит, област Стара Загора, който е на 1670 години. Това е най-старото дърво на Балканите, а най-вероятно и в цяла Европа. Дъбът бе номиниран от Светлана Нанчева, член на сдружение „Професионален форум за образование”, която е родствено свързана с този край.
„Гранитският дъб е нещо много лично за мен – казва тя, – тъй като моят баща е родом от това село. Вековното дърво е като тотем за всички живеещи в околността. Моят съпруг го нарече „най-старата жива тракийска душа” и това много ми хареса като символ на неговото дълголетие. Но старият дъб има нужда от помощ, защото в момента е вече жив наполовина. И ако не му помогнем просто ще си отиде.”
Величествен и също с интересна история е и получилият най-силна подкрепа състезател – Сливенският бряст. От общо гласували т. г. над 10 хил. души, повече от 6000 гласа подкрепиха този кичест хилядолетник.
© Снимка: stariyat-bryast.sliven.net
„Старият бряст е един от символите на град Сливен – разказва кметът на града Кольо Милев. – Намира се в центъра, близо до общината, на най-оживената улица. Дървото е на над 1100 години, отломка от великата българска гора, която тук се е простирала от средата на южна България до Черноморския бряг. Ние полагаме много усилия да запазим този символ на града. Старият бряст е знаково дърво за сливналии. Всички влюбени двойки, всички младоженци се отбиват при него и правят снимки за спомен под стария великан. Неговата преклонна възраст и величава осанка вдъхват респект към миналото на града.”
Освен право да се състезава за „Европейско дърво на годината”, победителят в националната надпревара получава и специална награда. Тя е осигуряване на специализирана „здравна” помощ. Експерти ще изследват състоянието на дървото и ще бъдат взети необходимите консервационни мерки за продължаване на живота му. Защото хилядолетните дървета са крехки, нуждаят се от нашата помощ, както показва практиката.
© Снимка: treeoftheyear.org
С тъга си припомняме как българският претендент за званието „Европейско дърво на 2012 година”, 700-годишният бряст от село Нисово, Русенско, бе след време намерен повален на брега на река Русенски Лом, вероятно в резултат на влагата и ветровете.
Да пожелаем успех в състезанието за определяне на „Европейско дърво на 2013 година” на хилядолетния сливенски бряст. Гласуването ще започне на 1 февруари на сайта /http://www.treeoftheyear.org/.
През нощта ще бъде ясно. Вятърът в повечето райони ще стихне. След полунощ по протежението на р. Дунав, на места в котловините, поречията и по Черноморието ще се образуват мъгли и ще има намалена видимост с ниска облачност. Минималните..
Търговските центрове в София и страната ще увеличат броя на охранителите, там където е необходимо. Предвижда се да се сложат и допълнителни паник-бутони при желание от страна на търговците, съобщава Българската асоциация на ритейл..
В седмицата на Мечкинден Световният фонд за природата (WWF) насочва вниманието към няколко мечета сираци, получили втори шанс за живот. Инициативата е в рамките на кампанията "Абонирай се за природата" и проследява историята на шест спасени мечета –..
На Терминал 2 на софийското летище днес бяха открити нови паркинги с над 1000 паркоместа, включително специални зони за хора с ограничена подвижност и..
Борислав Сарафов отговаря на всички изисквания и има качества да бъде избран за главен прокурор. С тази позиция излязоха комисиите по атестирането и..
Романът “Времеубежище” на Георги Господинов и книгата “След Европа”, в която политологът Иван Кръстев поставя въпросите как бежанската криза променя..