Първите инструменти от цигулковото семейство, изработени от български майстори, се появяват в средата на ХІХ век. Но същинските традиции на лютиерството у нас са свързани с откриването на фабриката за струнни музикални инструменти „Кремона” в Казанлък през 1924 г. от Димитър Георгиев. В наши дни това е едно от малкото оцелели и успешно развиващи се в Европа предприятия, чиято продукция се изнася основно за американския пазар, също за Германия, Япония и Русия. На китари, изработени от „Кремона”, свирят световноизвестни музиканти, сред които и басистът на „Джипси кингс” Ксавиер Падиля.

С право Казанлък си е спечелил славата на център на лютиерството в България. В него, освен фабриката, има и многобройни ателиета за ръчна изработка на струнни музикални инструменти. Изкусни майстори работят и в други градове на страната като София, Пловдив, Ямбол. Съхраненият близо век занаят е довел до създаването на сериозно лютиерско общество у нас. През годините то е жънело успехи не само в България, но и в чужбина. В наши дни Андриан Андреев, Динко Динев, Стойко Чобанов, фамилия Калоферови, Степан Демирджиян са само част от имената от световна величина. В своите инструменти влага цялата си душа и Иво Войков, директор на единствения на Балканите Лютиерски център, намиращ се в Русе. Сериозни познания по физика, химия, математика, умения за работа с дърво са част от изискванията, на които трябва да отговаря всеки изкушен да се посвети на лютиерството. „Много помага също човек да е музикант”, пояснява г-н Войков. За прохождането си в занаята той разказва:

„Започнах да свиря на пиано още на три години и половина. След това се насочих към цигулката и не съм спирал да свиря до края на гимназията. По времето, когато бях ученик, се появиха „Бийтълс”. Оттам дойде моят интерес към поп музиката. Съвсем естествено всички искахме да бъдем като тях и започнахме да правим квартални банди. Понеже нямаше инструменти, това ме принуди още през 1964 г. да създам първата си китара. След това, каквото и да се е случвало в живота ми, никога не е преставал интересът ми към лютиерството. След близо 50 години работа, спокойно мога да кажа, че продължавам да се уча всеки ден.”

Иво Войков е бил едва тийнейджър, когато изработва първия си музикален инструмент. Напътствия му дава един от най-добрите ни по онова време китаристи, Кристиян Платов. По-късно тънкостите на занаята лютиерът усвоява от италиански и френски майстори. „Никога не съм преставал да събирам знания, да чета специализирана литература, каквато по онова време в България липсваше”, споделя още г-н Войков. Самият той се е амбицирал да преведе на български език една от „библиите” на занаята. Ако за целия ЕС регистрираните лютиери са около петстотин, то само в Казанлък работят около седемдесет български майстори, изтъква Иво Войков. Според него обаче в бъдеще този занаят у нас е обречен. Причината е, че много малко от днешните майстори имат свои ученици и липсва държавна подкрепа за съхраняването на лютиерството.

„Ние сме принудени със собствени сили и средства да търсим и да обучаваме млади хора – обяснява Иво Войков. – Нежеланието на младите в днешно време да се занимават с този занаят е лесно разбираемо, тъй като на преден план излизат IT професиите, стремежът за бързи печалби. Не ги обвинявам в никакъв случай, защото нормално е, когато един такъв млад човек дойде при нас и се запознае със занаята, да установи, че относително лесно може да си изкара хляба, но много трудно ще си изкара за маслото върху него. За това ще му трябват години, десетилетия. А младите хора са нетърпеливи, освен това не виждам защо трябва да чакат и да страдат десетилетия наред, докато достигнат до един по-добър стандарт. Друг би бил въпросът, ако занаятите като нашия срещат държавна подкрепа, както се случва по света. От завод „Кремона” организират курсове, в които обучат млади хора в този занаят. Оказва се обаче, че след завършването им никой не остава да работи в завода. Аз самият съм се опитвал и продължавам да се опитвам да правя курсове, при това безплатни. Търсил съм помощ от Министерството на културата, от общината, но не съм намирал отклик. За организирането на такъв курс за десетина човека трябва да платя от джоба си, и то хиляди левове, за да им осигуря инструменти, материали. Така че, за съжаление, занаятът търпи загуби, не се подкрепя, не се възобновява. Майсторите са все по-малко.”

Друг сериозен проблем, пред който са изправени не само българските, но и европейските лютиери, е голямата експанзия от Китай, който бълва евтини и некачествени музикални инструменти. По неофициални данни около 80 процента от световния пазар на струнни музикални инструменти е завладян от китайците. „Нашият шанс е да се опитаме да направим колкото може по-качествени инструменти. Там все още китайците не могат да ни бият”, казва г-н Войков. Съхраняването и популяризирането на лютиерското изкуство е превърнал в своя мисия Лютиерският център в Русе. Той е открит през 2010 г. като част от проекта „Еуфония”, съфинансиран от Европейската комисия.

Снимките са предоставени от Лютиерския център в Русе.