От 1 януари българи и румънци могат свободно да работят във всички страни от ЕС. Според ЕК основният емиграционен потенциал е изчерпан, защото повече от три милиона граждани на последните две държави от петото разширяване вече работят в други страни от Евросъюза.
Въпреки това масова истерия завладя Великобритания заради въображаеми пълчища българи и румънци, които ще се възползват от щедрата социална система на Острова. Британската преса даде своя принос в негативната кампания, а нейната кулминация бе идеята за рестриктивни мерки на премиера Дейвид Камерън. Причината според политолога Йоана Балчова, която работи в Лондон, е невъзможността на лидера на управляващата Консервативна партия да спази обещанието си за намаляване на имиграцията във Великобритания до под 100 000 души до 2015 година. А това очакват неговите избиратели.
„Какво се получава? От лятото на 2012 г. до лятото на 2013 г. ние имаме 175 хил. нетни имигранти – хора, които ще останат тук – продължава Йоана. – Намаляването на имигрантите бе приоритет на неговата предизборна програма. Гласоподавателите, които се довериха на Камерън през 2010 г., усещат, че обещанията не се изпълняват. Има стагнация след икономическата криза през 2008 г. Всяка голяма европейска икономика се опитва да се раздвижи, а консерваторите говорят и за растеж. Мигрантите стават жертва на ситуацията, в която нещата не се променят толкова бързо, колкото обещава правителството. Говорим за състезание на намалените ресурси, ако мога така да го кажа.”
Твърденията, че 29 милиона българи и румънци ще атакуват Острова, не са реални, не само защото сборът от населението на България и Румъния е по-малък, а и защото официалната статистика показва друго. На 1000 британски граждани един е от български произход, а от 600 безработни само един е българин. Едва 148 българки вземат майчински в Обединеното кралство. В същото време българските и румънски студенти внасят в хазната му 30 милиона британски лири под формата на такси за обучение и за своята издръжка. Всички тези данни показват, че българите са във Великобритания, за да учат и да работят, а не да използват социалната система на страната.
Отварянето на трудовия пазар за българи и румънци предизвика първите сериозни пукнатини в новата управляваща коалиция в Германия. Това наложи на първото заседание на правителството канцлерът Ангела Меркел да поиска дискусия за опасността от наплив на българи и румънци във Федералната република да бъде преустановена. Отсега нататък с този проблем ще се занимава само създадената за целта специална правителствена комисия.
„Тезата, че българите и румънците идват, за да се възползват от атрактивните социални плащания в Германия, се лансира доста упорито напоследък от баварските консерватори от Християн-социалния съюз, коментира редакторът от българската секция на Deutsche Welle Емилиян Лилов. Колко основателни са тези опасения и какви превантивни мерки се налагат, с това ще се занимава въпросната комисия, в която участват експерти от почти всички министерства без три –на отбраната, на транспорта и на развитието, и със специалното участие на отговорника за миграционните въпроси в германското правителство Айдън Йозогюш.
В момента 155 хил. българи и румънци работят в Германия. Емилиян Лилов уточнява:
„Повече от 20 процента от българите в Германия са с висше образование, а други 18 на сто изучават някаква професия или специалност – това са предимно българските студенти. Това са хора с добра професионална квалификация или такива, които предстои да я придобият в Германия. Към тази група се прибавят 40 на сто от българите, които нямат професия или работят като сезонни работници. Междинно положение заема една трета група от около 35 процента от българите, които имат завършено професионално образование и работят основно като санитари и болногледачи. Изводът – това не са мигранти по бедност, а най-обикновени трудови мигранти, каквито има и от много други страни. По повод опасенията, че сред преселниците има и такива, които злоупотребяват със социално-осигурителните облаги в Германия, мога да кажа следното:регистрираните до сега такива случаи са не повече от 100. Не може да се говори за масова практика, а по-скоро за изключения. Не са основателни и опасенията, че много от мигрантите получават германски детски надбавки. Едва 8,8 процента от българите и румънците в Германия вземат детски. Докато сред останалите чужди граждани от други националности подобни надбавки получават почти двойно повече хора – 15 процента. Към този момент няма никакви индикации за големи злоупотреби със социалните плащания. Затова да се сочи с пръст към българите и румънците би било изцяло погрешно. Очаквам подобен извод да направи и въпросната комисия.”
В Генералното консулство във Валенсия днес е постъпил сигнал за още един български гражданин, който е в неизвестност след наводненията, съобщи БНТ. По случая се работи заедно с компетентните власти. Установена е връзка с четирима от търсените..
Близо половината безработни до 29 годишна възраст у нас имат средно образование, показват най-новите данни на Агенцията по заетостта. В бюрата по труда в тази възрастова група са регистрирани 17 350 души – от тях 7570 със средно образование, а..
Българската национална телевизия ще отбележи на 7 ноември т.г. 65-ата годишнина от създаването си, съобщиха от обществената медия. Тогава в централната емисия “По света и у нас” ще се завърне Радина Червенова, партнирайки си с Даниел Чипев. “БНТ е..
През следващото денонощие облачността ще се увеличи. След полунощ вятърът ще се усили и с него ще нахлува студен въздух. Минималните температури ще..
Посолството на Франция и Френският културен институт събраха учени, които да представят своя опит по отношение на научните предизвикателства в Антарктика..
В понеделник ще бъде предимно слънчево с разкъсана висока облачност. Ще духа слаб, в Дунавската равнина и Лудогорието умерен вятър от запад-северозапад...