Вероятно си спомняте веселия бодряшки крясък на Уди Кълвача от детските филмчета. Прототипът на симпатичния анимационен хитрец - гигантските американски кълвачи - отдавна са изчезнали заедно с изсичането на голяма част от тропическите гори. В наши дни се наброяват около 400 вида по-дребни кълвачи в света. Европа не е особено надарена в това отношение. На континента се срещат само десет вида от тези птици, с чието характерно почукване по стволовете на дърветата сме свикнали от детството си. България е от малкото страни, където могат да се наблюдават и десетте вида. Забелязваме ли ги? Опазваме ли ги? За какво са ни те? Към тези въпроси иска да привлече внимание Българската Фондация Биоразнообразие /БФБ/, обявявайки 2014-та за година на кълвача.
Защо точно година на кълвача?
Защото тези „санитари” на гората неуморно се грижат за доброто здраве на дърветата, хранейки се с вредните насекоми, живеещи в кората им. И защото някои видове кълвачи са отлични индикатори за наличието на вековни гори, развивали се без човешка намеса, отговаря Стефан Аврамов, председател на БФБ. Гори, в които има паднала гниеща дървесина, която пък е хранителна база за безброй дребни животинки и растения. Наличието в дадено място на три от по-редките видове кълвачи - белогърбия,трипръстия или черния кълвач - е сигурен знак, че се намираме в добре опазена вековна гора с богато биоразнообразие, уверява екологът.
„Точно възрастната гора с много паднала мъртва дървесина е нормалната, естествената - пояснява той.- В нея намират подслон хиляди видове животни, растения и гъби в повече, отколкото в един млад лес. Тези три вида кълвачи имат нужда от дебели, вековни дървета, за да издълбаят гнездотоси в тях. Затова ги възприемаме като индикатори за това дали гората е вековна или е все още млада и има нужда от поне сто години да расте необезпокоявана и да развие целия спектър на богато биологично разнообразие. Тези видове кълвачи наричаме с английската дума umbrella(чадър), защото, когато се грижим за тях, те от своя страна като чадър опазват хиляди други биологични видове. Научно е доказано например, че в местообитанията на трипръстия кълвач се срещат множество редки бръмбари и много други безгръбначни.”
Къде у нас се срещат тези редки и ценни видове кълвачи?
„Те са концентрирани в малки острови вековни гори, намиращи се предимно в националните паркове Рила, Пирин и Централен Балкан, но има и няколко находища извън тях, казва г-н Аврамов. - Надяваме се, че ще успеем да опазим и малкото останали вековни гори извън защитените територии. В момента картираме разпространението на кълвачитев цялата страна. А като следваща стъпка ще се опитаме да обособим най-важните находища на редки кълвачи и свързаните с тях вековни гори като зони, където сечта да бъде напълно забранена. Става въпрос за само няколко процента от територията на българските гори.”
Наличието в България на всичките 10 вида европейски кълвачи е радостен знак за доброто здраве и богатството на българската природа.
„Трипръстият кълвач например е северен вид, характерен за иглолистните гори и на юг се среща рядко, подчертава г-н Аврамов. - Има пък други, типично южни видове, които са регистрирани в България, но не могат да се видят в северните страни. Трябва да се радваме на това наистина богато природно разнообазие. Но то е и сериозно предизвикателство, задължаващо ни да опазваме всички тези видове птици и техните местообитания.”
„Дори сега, като погледна през прозореца, виждам дърво с две дупки на кълвач”, казва Стефан Аврамов. Тези неуморни санитари на дърветата са навсякъде около нас. Достатъчно е да се огледаме и да се ослушаме, за да чуем оздравителното им почукване. И дано дълго да го чуваме.
В брой 20 на предаването слушайте : За работата на Центъра за славянски езици и култури Лисабонския университет и българския лекторат в най-голямото висше училище в Португалия – разговор с проф. Георги Христовски и ас. Ана Карина..
Поради официална препоръка на Европейската комисия и Асоциацията за авиационна безопасност на Европейския съюз (EASA), “България Еър” анулира полетите си от и до Израел до 15 октомври включително, съобщи на своята интернет страница националният..
Националният исторически музей отбелязва 130-ата годишнина от рождението на цар Борис ІІІ с експозицията "Цар Борис ІІІ. Личност и държавник". Вцентралното фоайе на музея в хронологичен ред са представени значими за българската история..
Поради официална препоръка на Европейската комисия и Асоциацията за авиационна безопасност на Европейския съюз (EASA), “България Еър” анулира..
В "България днес" на 3 октомври отбелязваме двайсетата годишнина на Българския университет в Тараклия, открит на 1 октомври 2004 г...
В „България днес“ на 4 октомври разказваме за конфликта в Близкия Изток през погледа на българката Весела Райчинова, която живее в близост до епицентъра...