Политиката по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за следващия 7-годишен период (2014-2020 г.) прави завой към подкрепа на малките стопанства, младите фермери и пренебрегнатите досега отрасли – отглеждането на плодове, зеленчуци и животни. За първи път се обръща внимание и на възстановяването на разрушената поливна система. Това предвижда предложеният за обсъждане проект на новата ПРСР.
След като през първия за България 7-годишен период на участие в Общата селскостопанска политика на ЕС (2007-2013 г.) европейските субсидии облагодетелстваха предимно едрите стопанства, дойде време парите да се насочат и към преобладаващите у нас дребни ферми и пренебрегваните напоследък иначе традиционни за България сектори като отглеждането на плодове, зеленчуци и животни.
През изтеклия първи период на европейско субсидиране в българското земеделие се стигна до драстични диспропорции. Осемдесет процента от субсидиите отидоха при около четири на сто от земеделските стопани – тези с огромни дори за мащабите на Европа площи, засети предимно с житни култури. Така през този първи период подпомагането на другите традиционни за страната ни дейности беше почти нулево. Това доведе до задълбочаване на започналата още преди това разруха в производството на плодове и зеленчуци, на млечни и месни продукти. Далеч в миналото останаха времената, когато България бе голям износител на такива стоки с отлични вкусови качества. Сега вътрешният ни пазар е залят със селскостопански продукти от цял свят, често с ниско качество. Осемдесет на сто от плодовете и зеленчуците идват отвън, както и деветдесет процента от месото. Дори преработвателната ни индустрия работи с едва 25 на сто местни суровини. Новата визия на ПРСР иска да поправи тази пагубна диспропорция, насочвайки повече средства в отглеждането на плодове, зеленчуци и животни. Дано не е късно. Да припомним, че т. нар. обвързана с производството подкрепа към споменатите сектори ще бъде увеличена на 13 процента от директните субсидии срещу 3,5 на сто през завършилия период.
Друг приоритет на програмата е подпомагането на малките ферми. За тях е предвидена специална подпрограма така, че те вече ще се състезават за средства помежду си, по своя писта, а не заедно с фирмите-гиганти. Малките семейни стопанства ще имат възможност да получат с десет процента по-високо финансиране за необходимите им инвестиции.
Следващият приоритет е подкрепа за младите фермери до 40-годишна възраст. За тези, които сега се впускат в подобно начинание, е предвидена стартова помощ, чийто размер предстои да бъде уточнен. Осигуряването на млада смяна, която да замести силно застаряващите като цяло фермери в Европа е голям проблем за целия ЕС. Той има отношение към важния въпрос за хранителната сигурност, който ще добива все по-голяма острота с бързото разрастване на населението на планетата.
Ключово значение за развитието на българското земеделие има гангренясалият проблем с разрушената напоителна система. Новата ПРСР най-сетне обръща внимание на този въпрос. Какви точно средства ще бъдат насочени за хидромелиорация се изяснява в момента. Успехът на секторите, които са в центъра на Програмата – отглеждането на плодове и зеленчуци – е немислим без възможност за напояване. Особено като се има предвид затоплянето на климата, което се усеща най-силно точно в Южна Европа.
„В Европа има ясно изразена тенденция към нарастване на търсенето на качествени храни с ясен произход. Ако тези продукти бъдат произвеждани по биологичен начин, то това генерира още по-голяма доходност. Затова за новия програмен период ще се финансира биологичното растениевъдство, пчеларство и животновъдство”, добави още един приоритетен щрих министърът на земеделието и храните Димитър Греков при представяне на Програмата. А България има чудесни условия за развитие на биоземеделие. Това, което липсваше досега, бе именно едно финансово рамо на тези производители.
Нека припомним, че около 25 процента от трудоспособното население в България е заето в земеделието. По думите на министъра, новата Програма за развитие на селските райони цели нарастване на добавената стойност от земеделие, създаване на работни места и спиране на обезлюдяването в селските райони, което добива застрашителни размери. Друг е въпросът предвидените за 7-годишната програма малко над 2 млрд. евро дали са достатъчни за постигане на набелязаните цели. Но те са поне крачка в правилната посока.
В програмата на 27 ноември поставяме фокус Ньойския договор, от чието подписване се навършват точно 105 години. Ноември е месецът, в който е учредена и Организацията на бежанците от Западните покрайнини. "Дългосрочните исторически процеси за..
През нощта ще бъде ясно. Вятърът в повечето райони ще стихне. След полунощ по протежението на р. Дунав, на места в котловините, поречията и по Черноморието ще се образуват мъгли и ще има намалена видимост с ниска облачност. Минималните..
Търговските центрове в София и страната ще увеличат броя на охранителите, там където е необходимо. Предвижда се да се сложат и допълнителни паник-бутони при желание от страна на търговците, съобщава Българската асоциация на ритейл..
На Терминал 2 на софийското летище днес бяха открити нови паркинги с над 1000 паркоместа, включително специални зони за хора с ограничена подвижност и..
Борислав Сарафов отговаря на всички изисквания и има качества да бъде избран за главен прокурор. С тази позиция излязоха комисиите по атестирането и..
Романът “Времеубежище” на Георги Господинов и книгата “След Европа”, в която политологът Иван Кръстев поставя въпросите как бежанската криза променя..