Спокойно може да се каже, че през този есенно-зимен сезон българите са щастливци по отношение на климата. И докато северната част на континента се давеше в порои и снежни виелици, в България беше изминала топла и суха есен, а сега е необичайна безснежна зима, която по нищо не прилича на истинската. Слънцето и високите температури напомнят късна пролет. С топлото време още в началото на февруари от юг ни зарадваха птиците, които долитат по тези географски ширини през март. Природата даде отдих на българите, за които есенно-зимният период е най-тежък, защото тогава изтънелият им и без това джоб почти се опразва.
По доходи българите се нареждат на последно място в ЕС, това е ясно отдавна. Топлата зима допринесе за разхлабване на възела, що се отнася до разходи за отопление и остави малко радост в сърцата. Все пак, статистиката и за последното тримесечие на миналата година сочи, че разходите на средностатистическото българско домакинство растат по-бързо, а доходите – по-бавно. За последните три месеца на 2013-а средствата, влезли в българските домакинства, са с шест процента повече, но в същото време разходите са нараснали със седем на сто. Малко повече от 60 на сто от доходите отиват за храна и поддръжка на жилището. Само за храна през последните три месеца на миналата година средностатистическото домакинство е плащало с близо 10 на сто повече поради поскъпването на редица стоки. Все пак, има светлина в тунела – в края на 2013-а сме плащали по-малко за вода, ток и други видове отопление поради леко намаляване на цените. Продължават да се увеличават обаче разходите за цигари и алкохол, за облекло и обувки, за здравеопазване, транспорт, комуникации.
Какво в цифри е получавал като доход средностатистическият българин?
За последните три месеца на миналата година средно на един човек от домакинство се е падал доход от 1228 лева, или месечно около 400 лева. За сравнение – минималната работна заплата през миналата година бе 310 лв., а от началото на 2014-а „скочи” на 340 лв. Да добавим и факта, че около 600 хиляди българи получават месечни доходи на и около минималната работна заплата.
По-високите тримесечни разходи на българина статистиката изчислява на 1136 лв. И през миналата, и през тази година основните доходи са работната заплата и пенсията. Останалите източници са с по-малко влияние върху общия доход.
Ниските доходи, водещи до бедност или граничеща с нея ситуация, обхванала доста домакинства, прави много от българите потенциални емигранти. От началото на прехода над два милиона са нашенците, потърсили по-висок стандарт на живот в други държави. Колкото и добри намерения за намаляване на бедността да са заложени в бюджета за тази година, това е просто дребна стъпка. Нарасналата с малко минимална работна заплата, дребното увеличение на пенсиите от юли, подпомагане на най-уязвимите слоеве от обществото, повече средства за майките през втората година от майчинството – да, добре, но това не променя нещата. При положение, че безработицата не спада, а се увеличава, решението се търси другаде. И всеки го избира, както може. За по-младите това решение води най-често към пътища извън България. А що се отнася до топлата зима – чакаме я и през следващия сезон.Демокрацията трайно се възприема от солидно мнозинство в българското общество като най-добрата форма на държавно управление. Приблизително 1,5 млн. граждани заявяват готовност да рискуват личната си сигурност, за да я защитят, сочи представително..
През лятото на 2014 г. фотографът Филип Базен и философката Кристиан Волер обхождат България, като изследват поредица от самозапалвания в страната през 2013 г. Заснемат над 30 места, провеждат над 50 интервюта, документират общо 33 случая на..
Двойна годишнина - 90 години от рождението и 10 години от смъртта на първия български президент Желю Желев, ще отбележи Френският културен институт с конференция. Събитието е насрочено за понеделник, 10 ноември, в зала "Славейков". "Президентът..
В деня, в който православната църква празнува Събор на свети архангел Михаил, в Националния археологически резерват "Деултум-Дебелт" ще бъдат..
Министърът на околната среда и водите Манол Генов обяви за защитени две вековни дървета, всяко от които е на приблизителна възраст 200 години, съобщиха..