Препоръките на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и на Венецианската комисия изборното законодателство да не се променя поне година преди гласуването не бяха чути и от петък миналата седмица България има нов Изборен кодекс. Мнозинството в парламента не се съобрази с препоръките с аргумента, че няма как предстоящите през май избори за евродепутати да се проведат според кодекс на управлявалата преди него партия ГЕРБ. На кръгла маса тази седмица се видя, че три месеца преди евровота по новия кодекс още се спори – не само между партии, но и между експерти, и има сериозни въпросителни.

Според Българската социалистическа партия, новият кодекс е огромна крачка напред спрямо досегашното изборно законодателство, с въведените преференции позволява за първи път да се гласува за личности чрез пренареждане на листите с кандидати, предвижда строг контрол при печатането на бюлетините и тяхното разпределяне по секции, пресича възможността за контролиран вот.

От дясното политическо пространство не мислят така. Партия ГЕРБ не е съгласна, че за първи път ще може да се гласува за личности и обратно на социалистите твърди, че са създадени възможности за проследяване на вота на хората. Реформаторският блок не вижда мажоритарен елемент в новото изборно законодателство и смята, че предвиденото номериране на бюлетините не дава гаранции за тайната на вота.

Експерти отбелязват, че е пропусната възможността за излъчване на професионална изборна администрация и новият Изборен кодекс запазва партийно-квотния принцип при формирането на Централната избирателна комисия. При това положение членовете на комисията ще се предлагат от партиите, представени в Народното събрание и Европейския парламент, а това предполага, че в следващите пет години ще се запази сегашното съотношение на силите в нейния състав.

Спорове предизвиква и възможността президентът Росен Плевнелиев да наложи вето върху новия Изборен кодекс. Самите социалисти признават, че е вероятно това да се случи, защото кодексът отне някои от правомощията на държавния глава, свързани именно с избора на Централната избирателна комисия. По повод евентуалното президентско вето, социалистите очакват то да бъде наложено в срок до 8 дни, за да не блокира предвидените по закон последващите процедури. От президентската администрация обаче изразиха недоволство, че с очакването си за произнасяне в 8-дневен срок управляващите оказват политически натиск върху държавния глава, тъй като срокът, с който той разполага бил 15-дневен. В този контекст в медийното пространство възникнаха твърдения, че експерти обмислят промени в досегашния Изборен кодекс, ако новият не успее да влезе в сила до евроизборите. Тук социалистите категорично контрираха, че всичко е добре калкулирано и новият Изборен кодекс е трябвало да бъде приет до петък миналата седмица, именно за да може да влезе в сила.

Оставащите до евровота през май три месеца са малко време и някои политически сили ще трябва много да побързат с адаптирането на кампаниите си към новото изборно законодателство. Особено онези, които досега не са участвали в избори за европейски депутати. Управляващата социалистическа партия обаче вече прогнозира, че ще има 6-7 депутати в Европарламента, че самостоятелната листа на произлязлата от редиците й гражданска инициатива АБВ няма да вкара нито един, и че партия ГЕРБ няма да има повече депутати от нея. Дали е така, ще покажат изборите, но отсега се вижда, че борбата ще е много оспорвана.