Най-голямата българска компания за разработка на онлайн игри, над 35 млн. регистрирани потребители от цял свят, 8 млн. долара очаквани приходи за 2013-а, множество награди. Това са само част от активите на Христо Тенчев. Фактите впечатляват още повече, когато споменем, че става въпрос не за някой финансов динозавър, а за млад човек на 26 години. И макар че за момента Христо признава, че трудно може да се измерва с постиженията на създателя на Facebook Марк Зукърбърг, с когото са почти връстници, успехите му са сериозни за българските мащаби. 

Христо е от късметлиите, които превръщат хобито си в работа. „Наричам го предизвикан късмет, защото не можеш да седиш вкъщи и да се надяваш, че късметът ще те споходи. Предизвикването е да действаш и да се надяваш, че когато ти трябва, той ще се появи”, споделя своята философия Христо. Основава фирмата си още като ученик. Казва, че не я е търсил съзнателно, но когато възможността се появила, просто не я изпуснал. В момента младият мъж ръководи екип от над 100 души и е достигнал пазари в над 80 държави по света. За старта на бизнеса и защо точно с онлайн игри, той разказва:

„Още от много малък играя всякакви компютърни игри. Това е едно от основните ми хобита и продължава да бъде, но вече не остава много време за него. Още преди 12-и клас, когато започнаха нещата да се организират повече като бизнес, със съучениците ми играехме супер много игри. Дори се състезавахме с други играчи в чужбина и по този начин си изкарвах пари. Когато си сериозно въвлечен, винаги виждаш нещо, което можеш да направиш по-добре. Така реших, че мога да разработя по-хубава игра, а и вече навлизах в програмирането. Абсолютно на шега седнах и направих по-добър вариант на една немска игра, на която по това време играехме. Направих я на български. Първоначално я играехме в нашия клас. Оказа се, че тя е първата браузър базирана игра в България и много скоро стигна до 10 000 играчи. Хората я харесваха. Освен това тя беше напълно безплатна. Но когато играчите се увеличиха много, появи се необходимостта от добри сървъри, които да я поддържат, а те струваха сериозни пари. Тогава реших, че играта ще продължи да бъде безплатна, но по-запалените играчи могат да си плащат за някои допълнителни екстри към нея. Така започна да се оформя като бизнес. След това вече можех да си позволя да плащам на други хора, които са много по-кадърни от мен в програмирането, а пък аз да се посветя на любимото си нещо – измислянето на самите игри.”

За момента Христо и колегите му са създали над десет игри. Преведени са на повече от тридесет езика. Най-голямата игра е „Хановете”, пресъздаваща средновековната история на Европа. Участниците в нея могат да избират измежду девет нации, сред които и българската. Оказва се обаче, че тя се радва на голям интерес не само на Стария континент, но и в далечна Япония. Достъпът до игрите продължава да бъде безплатен. Приходите на компанията се формират от допълнителните екстри, за които си плащат между три и четири процента от най-заклетите геймъри. Христо е категоричен, че освен развлекателна, игрите имат също образователна и възпитателна роля:

„Аз наистина играя от много малък и смятам, че те възпитават най-малкото на решителност. Играта може да е стратегическа, логическа. В игрите винаги трябва да решиш някакъв проблем, точно както се случва и в бизнеса. Аз дори оприличавам живота си на игра. Имаш някаква задачка, трябва да я изпълниш, съответно това ти носи награда. Ако се справиш, минаваш на ново ниво, трупаш опит... Като недостатък се изтъква, че прекалено многото игри могат да отделят човек от приятелите му. Не съм напълно съгласен с това, защото играеш с много хора. Не ги виждаш, но това не означава, че нямаш социален контакт. И все пак, скобата тук е, че всяко нещо, което е прекалено, е лошо.”

Западна Европа, Обединените арабски емирства, Иран, Бразилия са основните пазари, на които вече успешно са се наложили българските онлайн игри. Христо обаче не крие амбицията си да покори пазарите в САЩ и Азия. За пробива си в чужбина, той казва:

„Беше рисковано решение. Случи се в момента, в който вече бях увеличил екипа и българският пазар вече не беше достатъчно голям. Тогава реших да пробвам дали можем да преведем играта, да намерим някой сътрудник в друга държава. Първият опит не беше успешен. Пробвахме в Румъния, но не се получи. Не знам каква беше грешката ни, но сега игрите ни се играят и там. При втория опит реших, че няма смисъл да пробваме с малка държава, а направо да се прицелим в нещо голямо като Полша и Германия, например. Още на третия месец изкарахме много повече приходи там, отколкото в България и това ни позволи да разраснем екипа и да гледаме към други държави.”

Какво е нужно, за да успееш?

„Със сигурност трябва самодисциплина. Ако очакваш някой друг да ти свърши работата, вероятно няма да стане. Не трябва също да се плашиш от грешките. Толкова грешки съм направил. Няма как без тях, но проблемът е, ако ги повтаряш. Второто нещо, което ти трябва, са надеждни, умни и способни хора, защото сам трудно можеш да се справиш с всичко. Има хора, които са изключение и правят чудеса сами. Но в екип можеш да направиш нещо по-голямо и то да надхвърли границите на България.”

Отскоро Христо се впусна в поредното приключение, ставайки част от екипа на новия Софтуерен университет. Основният двигател е Светлин Наков, известен като един от най-добрите софтуерни инженери у нас, вдъхновител на хиляди млади хора и главна движеща сила в изграждането и развитието на най-големия обучителен център за софтуерни инженери в България – Софтуерната академия на Телерик. Сега амбицията на двамата е да дадат шанс на колкото се може повече мераклии да се развият в областта на IT технологиите. Специалисти, за които има остър глад не само на българския, но и на международния трудов пазар. Мечтите им стигат и по-далеч – един ден България да се превърне в Силициевата долина на Европа, а университетът да надскочи границите на страната ни и да подготвя кадри и в други държави.

„За мен това е идея отпреди поне четири-пет години” – обяснява Христо собствените си мотиви да се вкючи в проекта. „Много искам да се занимавам в тази сфера. Мотивира ме това, че бях студент в ТУ и знаех какво искам да получа като знания, но това не стана. Сега вече, когато съм във фирма с над 100 човека екип и ни трябват още специалисти, продължавам да не ги получавам. Така че това беше естествен ход. Намерих умел човек като Светлин Наков, който е доказал, че може да създава истински професионалисти в IT индустрията. Искрено вярвам в неговите сили и мисля, че ако държавата не може да го направи, ние можем да го постигнем.”