Свободното движение е основно право на гражданите на ЕС. Но с приближаването на евроизборите през май т.г. дебатът за бедните мигранти от Източна Европа отново се разгоря на Запад. А с бежанската вълна от Сирия – и в България. Темата бе поставена и преди дни на българо-германска дискусия в София под надслов „Модели на миграцията в ЕС: „изтичане на мозъци“ или „миграция по бедност“ – предизвикателствата пред България и Германия“, с участието на икономическия ни вицепремиер Даниела Бобева и германския евродепутат и зам.-председател на АЛДЕ Александър граф Ламбсдорф. Двамата се обединиха в мнението, че емиграцията повече подпомага, отколкото вреди на страните-донори на емигранти, както и на приемащи такива. А проблемът с интеграцията на ромите, плашещ най-вече европейците, в т.ч. местното население на доста градове от Западна Германия, трябва да се решава с усилията на всички държави от ЕС.

По последни данни 90 % от българите, отиващи в Германия например, са млади хора, които учат там, намират си работа и бързо се интегрират. Едва под 5 % са компактните групи роми, които не знаят езика и не работят, а търсят облаги от социалната система. Не може да се говори и за „изтичане на мозъци“ от България, смятат експертите.

„Проблемът засяга първите години след демократичните промени у нас през 1989 г., когато страната ни напуснаха 11,5 % от образованите българи – учени, специалисти и технически експерти. А днес това са главно студенти, от които Германия има нужда“, припомни по време на дебата Даниела Бобева. Тя посочи, че заради това недостигът на висококвалифицирани кадри у нас ще се компенсира с уникален експеримент за онлайн стажове в администрацията или бизнесът ще стимулира връщането на студентите тук.

„Емиграцията от България не е вредна също и за Англия и другите страни в ЕС, където се разгоря доста негативна кампания срещу нас напоследък“, каза за Радио България тя. По думите й кампанията не почива на реални конкретни числа, а проблемът се политизира:

„Очакваните големи вълни в Обединеното кралство от България не се случиха. Ние го казвахме месеци преди 1 януари 2014 г. (падане на ограниченията за работа на българи), но никой не ни слушаше. Лошото е, че такива тенденции насаждат в обществата един негативизъм към българите. А ние не сме лоши хора, ние сме интелигентни, весели, добре се интегрираме там, където отиваме. Надявам се, че с повече комуникация, числа и изследвания, ще снемем напрежението по тази тема. Виждате, че приемащата страна винаги има интерес от свободно движение на най-квалифицираните и най-качествените за трудовия пазар хора. Докато трудните за интеграция, тези с по-ниско образование – да си стоят у дома. Така не може. Всеки гражданин на ЕС има равни права да се движи. Не можеш да кажеш този може да мигрира, защото ми харесва, а този – не. България има емигранти, т.е., като емиграция ние сме обект на двойнствено третиране. Ние също приемаме емигранти и се опитваме да правим същото. Трябва да има баланс в тази политика и той е, че всеки гражданин трябва да има равни права. Държавите трябва да полагат максимални усилия за интеграцията на бедните. Много ми хареса казаното от германските колеги, че проблемът с ромите не е проблем на един регион или една държава. Това е общоевропейски въпрос, който трябва да се решава. Има доста програми и НПО-та за интеграция на ромите. Смятам, че има и благоприятни тенденции.”

За Радио България темата коментира и основателят на Института за пазарна икономика доц. д-р Красен Станчев. Той също е категоричен, че емиграцията не е вредна за ЕС. Напротив, допринася за развитие на страната-приемник. А т.нар. модели на миграцията са измислени, защото тя не е нито „по бедност“, нито води до „изтичане на мозъци“:

„Не смятам, че емиграцията е проблем. Целият дебат за това е изкуствено създаден – убеден е той. – Миграцията е добра както за страните-донори на хора, отиващи в други страни, така и за страните, приемащи емигранти. Няма никакви икономически факти, които потвърждават, че това е проблем. Когато има много бедност, никой не емигрира. Като в периода 1995-97 г. Емиграцията от България за страни от ЕС съвпада с рязкото понижаване на бедността - периодът след 2001 г. А в т.нар. модел „изтичане на мозъци” по-скоро става дума за свободен избор на хора, намиращи по-добра перспектива за себе си и семействата си някъде другаде. Но това не е „изтичане на мозъци”. Просто хората се стараят и инвестират повече сами в своите знания и умения. Ако някой иска в България да има повече умни хора, трябва да ги остави сами да си избират какво искат да учат. В общи линии случилото се в българската емиграция е, че потенциалът е горе-долу изчерпан и то доста отдавна, към 2007-2009 г. Днес много хора отиват на Запад, но това е по-скоро движение на работна сила, на знания и умения. И те, рано или късно, ще се върнат. Освен това те печелят някъде другаде и харчат в България. А това е добре за всички останали, т.е., за техните роднини и близки тук.“

Но проблемът с ромската интеграция в ЕС остава, как да се реши?

„Най-добре е да не се решава въобще с политика на централните правителства, било то на Германия или България – смята д-р Станчев. – Самият факт на създаването на програми за интеграция означава политическо третиране на определена група граждани по дискриминационен начин, като група, която има някакви особени характеристики спрямо другите граждани. А това не би трябвало да е така. Именно затова досегашните политики на ромско интегриране се заместват с политики за решаване на проблемите на т.нар. „миграция по бедност”, която де факто означава миграция на роми. Това не е проблем на България. Не е и на Германия като такава. В самия гр. Дюселдорф трябва да си намерят решение на този проблем. Защото това е проблем на опазване на правилата на играта на местна почва.“