Кризата в Украйна продължава да ескалира. Парламентът в Симферопол гласува декларация за независимост, а на референдум в неделя предстои да бъде гласувано влизането на Крим в състава на Русия. Ескалират и межуднародните реакции – Сенатът на САЩ прие резолюция с призив към правителството да наложи икономически санкции срещу Русия, които да я принудят да изтегли въоръжените си сили от украинска територия. ОССЕ обяви, че няма да изпраща мисия да наблюдава референдума в Крим, защото е незаконен. Къде е България в този поток от събития?

След разговори в Берлин с германския си колега Франк-Валтер Щайнмайер, външният министър Кристиан Вигенин също заяви, че България няма да признае резултатите от референдума в Крим. Според министъра, провеждането на такъв при сегашната ситуация и без съгласието на централните власти в Киев, е неуместно. Тази позиция е фактическа подкрепа за новите управляващи в Украйна. Такава Вигенин им засвидетелства и няколко дни преди това, по време на едно неочаквано посещение в Киев.

Позициите на българското правителство са обяснимо съзвучни с тези на ЕС и НАТО, но съдържат и някои нюанси. София например е против налагането на санкции на Русия, защото по думите на премиера Орешарски – „ако накажем Русия, ще се самонакажем”. В основата на това схващане е опасението от сериозните икономически щети, които конфликтната ситуация може да нанесе на България, особено в сферата на енергийните доставки. В този контекст България стои зад идеята на германския канцлер Ангела Меркел да бъде създадена контактна група, която да способства за пряк диалог между руските и украинските власти. Затова и министър Вигенин заяви пълна подкрепа за усилията на германския си колега Щайнмайер и готовност България да съдейства според възможностите си.

Наложи се София да се произнася и по опасенията за евентуални военни действия около конфликта, още повече, че ескалацията му съвпада с едно военноморско учение на Българи, Румъния и САЩ в Черно море. Външният министър Вигенин коментира в това отношение, че демонстрации на сила няма да помогнат за преодоляване на украинската криза, илюзорно е да се смята, че един американски боен кораб може да представлява някаква заплаха за Русия и Черноморския й флот и изобщо не би искал да се създава впечатлението, че България по някакъв начин участва в демонстрацията на сила по отношение на Русия. Тази позиция на София има желязна икономическа логика. Русия е най-големият търговски партньор на България за 2013 г. Стокообменът с нея възлиза на повече от 5 милиарда евро, представляващи 11% от общия стокообмен на България. Същевременно стокообменът с Украйна е близо 1 млрд. евро, или 2% от общия стокообмен, като през 2013 г. износът към тази държава нарасна с близо 75 на сто спрямо 2012 г. Ето защо националният бизнес препоръчва в НАТО България да се обяви твърдо против военна намеса и за неутралитет. Препоръки към правителството имат и самите управляващи партии. Външният министър Вигенин бе привикан в парламентарната комисия по външните работи за формиране на обща позиция. В комисията смятат, че от новите власти в Киев трябва да се иска изясняване на случаите, довели до жертви и насилие, както и да се предприемат спешни действия за намаляване на политическото напрежение и за недопускане на посегателства върху човешки права. Комисията очаква още правителството да се обяви срещу всички прояви на екстремизъм, за преустановяване на действията на паравоенни формирования и за пълни гаранции за правата и сигурността на около 300 хил. етнически българи в Украйна. Може да се каже, че напрежението там предизвика напрежение и в България.