Консултативният съвет по национална сигурност при президента Росен Плевнелиев се събра извънредно, заради развитието на кризата в Украйна и произтичащите от нея рисковете за България. След близо 5 часа дебати Съветът постигна широк консенсус по българската позиция. А именно, България не признава референдума в Крим. Очаквано партия „Атака” не подкрепи общото становище. Лидерът й Волен Сидеров напусна Съвета и обяви, че то би било груба грешка и против националните ни интереси.

Становището на КСНС бе заявено по традиция от държавния глава:

„България действа като член на ЕС и НАТО, като отчита националния си интерес и работи за това съюзът да има единна позиция относно Украйна. Република България подкрепя суверенитета, единството и териториалната цялост на Украйна. Проведеният на 16 март т.г. референдум в Автономна република Крим е в нарушение на международното право и Конституцията на Украйна, и Република България не признава резултатите от него.”

В документа се посочва още, че „България подкрепя подписването на политическата част на Споразумението за асоцииране между ЕС и Украйна, както и на икономическата част след провеждане на свободни и демократични избори за президент”. Акцентът в него, а и в препоръките на КСНС, е върху защитата на българското малцинство и икономическата и енергийната сигурност на страната:

„КСНС настоява украинските власти да спазват правата и свободите на всички граждани, в това число и на лицата, принадлежащи към различните етно-религиозни общности, сред които е и близо 300 000-та българска общност. КСНС счита, че диверсификацията на доставките на газ, ускоряване изграждането на интерконекторните връзки със съседните страни и разработването на газовите находища в Черноморския шелф във възможно най-кратки срокове са безалтернативен национален приоритет.”

На заседанието са били обсъждани и евентуалните икономически рискове за България, коментирани от политиците след приключването му. По думите на премиера Пламен Орешарски на този етап не е голяма вероятността за високо мащабни санкции срещу Русия. Относно подкрепата им от страната ни той бе лаконичен:

„Ние ще участваме във формирането на европейската позиция, както сме го правили и досега. Искате да кажа „да” или „не”, но често в живота отговорите са между „да” и „не”. Т.е., че ще формираме европейската позиция, чрез дебатите в ЕС, като страна-член и заедно с други страни-членки, които имат сходни на нас позиции.”

За България щетите от евентуални икономически санкции срещу Русия ще са много големи. Защото за интерконектори, за алтернативни доставки на газ можем да говорим едва след 5-10 години в най-добрия случай”, смята и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов:

„Ние сме против половинчати санкции. Такива санкции са в ущърб на България, защото действат много дълго време. Затова по-добре да няма санкции. Правителството да изпълни взетите от самото него решения при участието си в Европейския съвет. И да се опитаме да бъдем посредници за решаването по-бързо на тази криза. В енергетиката рисковете са най-големи, следват в туризма, и то не само в приходите от туризма. Защото американски, руски и какви ли не бойни кораби кръстосват край морето. И като ги гледа милият турист, дали ще е спокоен. Така че целият регион е в тежка ситуация.”

Размерът на евентуалните преки и косвени икономически последици за България при икономически санкции над Русия по най-оптимистичния му вариант варира от 1 до 6,5 процента годишно от БВП на страната, посочи депутатът от БСП Янаки Стоилов. И подчерта:

„Но най-важното е да не се налага такива мерки да бъдат изпитани от българските граждани. Те могат да имат едно изражение в търговско-икономически план и съвсем друго, ако са съпроводени със съответни санкционни мерки. Стокообменът и още повече енергийните доставки заемат много голям дял в отношенията на България с Русия.”

Въпреки че доскоро българските институции бяха силно разединени в позицията по казуса „Крим“, в КСНС и те, и парламентарно представените политически сили, с изключение на „Атака”, успяха да постигнат вече относителен консенсус.