Слънчевият следобед преваля. Край езерото „Ариана” на „Орлов мост” в София започват да прииждат млади хора. Някои идват на велосипед, други с кучетата си, има и много деца. Събират се за поредния протест срещу застрояването на някой от малкото останали девствени плажове на България. В същото време, някъде другаде, местни хора правят контрапротест с надеждата, че въпросното застрояване ще им донесе работни места. А сдружение на предприемачи и събственици на земи громи мерака на „зеления октопод” да „анексира Черноморието”. Тази картина сме я виждали многократно. И колко ли пъти още ще я виждаме?

Натрапчивото усещане за „дежа вю” подсказва, че нещо в държавата не е наред. Трябва ли екоактивистите постоянно да дебнат и слухтят за неправомерно взети решения за строеж в защитени природни зони или за пуснати в ход багери без разрешение? Не е ли това задача на съответните министерства и институции?

Случаят Карадере говори за обратното. Точно на най-високото равнище, Министерски съвет, преди седмица, бе одобрено инвестиционно намерение до девствения плаж да изникне голям туристически комплекс, който застъпва територията на две защитени зони от мрежата „Натура 2000”. И ако зелената общност бе проспала този кратичък запис в стенограма от заседание на правителството, проектът щеше тихомълком да продължи пътя си.

След светкавичния протест на природозащитниците министрите един през друг заобясняваха, че това било само първоначална „зелена светлина” за проекта. На Карадере нищо нямало да се строи без съответната екологична оценка. Да им вярваме ли? Реплика на министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев, че строежът се очаква да започне на точната дата трети септември тази година смущава и ни кара да се съмняваме. Експерти твърдят, че само за екологичната оценка на инвестиционното намерение ще са необходими шест месеца. А ясен проект все още въобще не е представен. Да не говорим за яснота по отношение на офшорните инвеститори зад него, но това е тема за дълъг разговор.

Метафорично казано, доскоро девствеността на плажа Карадере се е пазила с оръжие. Теренът до преди две десетилетия е бил полигон за военноморски учения на Варшавския договор. Реституираните впоследствие апетитни земи са пъргаво изкупени от строителни предприемачи, които сега очакват да осребрят вложенията си. Влиза в действие и схемата на „заменките”. Идеята там да има голям курортен комплекс датира от 2007 г. Първоначалният проект, изготвен от екип на известния английски архитект Норман Фостър, предвижда изграждането на множество хотелски комплекси и над 7000 жилища върху площ от 120 ха. Замисълът е доста по-екологосъобразен, отколкото при останалите курорти по нашето крайбрежие и до голяма степен отговаря на наименованието си „Черноморски градини”. Но проблемът е, че обхваща зони от мрежата „Натура 2000” и подобно застрояване там е неуместно. Отчасти заради предизвиканите още тогава протести, отчасти заради икономическата криза, ударила най-силно строителния бранш, този проект остава нереализиран.

Сегашният му „римейк” е със силно орязани размери – едва 25 ха е площта, хотелските комплекси са само три, а жилищата – 1200. Но той все още навлиза в две защитени зони на „Натура 2000” и няма оценка за въздействието му върху птиците и местообитанията, които те опазват. Но това, което накара хората от няколко града на България да излязат да протестират срещу осъществяването му, е, че Карадере е един от броящите се вече на пръсти девствени плажове. Опитите и те да бъдат заличени от картата ще предизвикват все по-ожесточен отпор. Любителите на дивото кампиране нямат ли права наравно с привържениците на хотелския комфорт? И най-вече, не трябва ли държавата, собственик на крайбрежната ивица, да осигури поне тук-там възможност всеки да се любува свободно на морския ландшафт, а не да го търси в процепите между два хотела?

Възниква резонно и още един въпрос. Къде и защо почти изчезнаха къмпингите по нашето Черноморие, този толкова приятен и природосъобзен начин на летуване, който също има многобройни привърженици. У нас и по света. Отговорите са поне два. От една страна, този вид туризъм не носи бързи печалби. Затова и старите къмпинги бяха закрити, за да изникнат на тяхно място хотели и жилищни сгради за бърза разпродажба. Вторият отговор е, че в подходящите за това места по крайбрежието ни няма изградена инфраструктура – пътища, електропроводи, канализация. Създаването им би натоварило много първоначалната инвестиция в един къмпинг. А малките крайбрежни общини нямат средства да осигурят нужната инфраструктура. Ако държавата имаше стратегическо виждане за устойчиво използване на това природно богатство – крайбрежната ни ивица, щеше да подпомогне малките морски общини в изграждането на пътища, водопровод и канализация, позволяващи там да се развива и този вид природосъобразен туризъм. Едно обособяване на защитена зона „Българско Черноморие” би помогнало за решаване на проблема, предлага коалицията „За да остане природа в България”. Любопитно и тъжно е, че тази идея бе горещо подкрепяна преди година от сегашната управляваща БСП, докато тя бе в опозиция. Сега, когато имат възможността да я приложат, се оказва, че вече не им допада…