Двадесет и петгодишната Ася Хасие от Бургас стана официално най-младата баба в България, разпространи в. „Стандарт” новина от електронен сайт. Младата жена вече има внуче на 5 месеца. Тя самата е родила дъщеря си на 12 години. Такива новини вече не са рядкост. Броят на ранните майчинства, при които „деца раждат деца” се увеличава. Само до края на септември миналата година малолетните родилки (до 14 години), почти всички от ромски произход, надхвърлят 20. Държавната агенция за закрила на детето бие тревога – точно на Първи април, но не на шега, в Бургас се състоя дискусия на тема „Ранните раждания  и защита на правата и интересите на децата”.

Тенденцията за увеличаване на броя на ражданията от малолетни и непълнолетни е предизвикала през миналата година проверка на Агенцията в 39 родилни отделения в седем области на страната и в 21 дирекции „Социално подпомагане”, на чиято територия се намират те. Целта – да бъде събрана информация за броя на такива раждания за първите девет месеца на 2013 г. Да се изследват и причините за честото изоставяне на новородени деца, както и да се проследи взаимодействието между институциите, които имат отношение към този проблем. Какво е установила проверката разказва Нейла Мурат, представител на Агенцията за закрила на детето в Бургас.

„Проверени са както държавни, така и общински и частни лечебни заведения. Според данните, родени са 25 162 деца, като 24 от тях са родени от малолетни майки под 14 години, а 836 деца са от майки във възрастта от 14 до 18 години. От всички родени деца 224 са с увреждания или малформации. За съжаление за преобладаваща част от децата с увреждания не е уведомен съответният отдел за закрила на детето. Тревожен е фактът, че за около 5 процента от непълнолетните родилки  това се явява второ поред раждане.”

И още – всички малолетни родилки са отказали да изоставят децата си. От една страна това е положителен факт, защото детето ще расте в семейството на младата родилка. Но от друга? Ранното раждане крие опасност за здравето на младото момиче, а е доста рисково и за здравето на детето. Но за родилките „деца” до 14 години  това означава още социално изключване и отпадане от училище, което обикновено се случва в ромските семейства, откъдето са най-вече малолетните раждащи момичета. Това има и други последици – обричане на младите жени на безработица в бъдеще поради липса на образователен ценз. Раждането на още няколко деца, което обикновено става по-късно, повтаря наложилата се тенденция цялото семейство да разчита на детските надбавки, а и на социални помощи и подкрепа от държавата поради липса на работа. Впрочем, данните за другата категория родилки – непълнолетните (14 -18 години) сочат, че има само 5 случая на изоставяне на дете. Зачестилите раждания сред малолетните и непълнолетните поставят въпроса за превенция на явлението, което повече не може да бъде отминавано с безразличие. От Държавната агенция за закрила на детето се канят да подготвят предложения за промени в законодателството, с които да се ограничи броят на  ранните раждания. Но дали само това е достатъчно? При подобни явления в ромската общност, например, помощ могат да окажат и ромски фондации с техния опит в общността. Деян Колев от фондация „Амалипе” посочва, че когато се забележи  опасност от ранен брак, модератори от фондацията провеждат среща с родителите и на двамата млади, като в срещата участват и неформални лидери от ромската общност. В съвместния разговор по метода на убеждението се прави опит такъв брак да се отложи във времето. Ако все пак младите живеят заедно, настоява се семействата да поемат ангажимент какво да се направи, за да може младежите да продължат своето образование и да отложат първото раждане.