Само преди броени дни българското правителство прие стратегия за развитието на електронното управление в страната, с която обещава до 2020 г. да вкара в 21 век публичната администрация и да улесни живота на бизнеса, на самата администрация и на гражданите. Това на практика е втората такава стратегия за последните десет години. Щом се налага приемането на нов правителствен документ, явно амбициите и плановете за реформа на държавните и общински услуги не са дали досега задоволителен резултат. България е шампион по стратегии, концепции, програми и планове за развитие на е-услугите, но в същото време е аутсайдер в Европа в тази сфера. Това призна даже вицепремиерът Даниела Бобева. И наистина, към началото на 2013 г. от 562 администрации едва 80 предлагат е-услуги, съобщава самото правителство. Че въвеждането на електронна администрация е нещо много важно и много необходимо и от полза за цялото общество, се доказва и от факта, че административното бреме за бизнеса, гражданите и самите чиновници струва над 1 млрд. евро годишно. Изчисления на експерти показват, че след старта на административните е-услуги тази цена ще намалее с цели 30%.

Налице ли са обаче необходимите условия за въвеждането на електронна администрация в страната, така както е във всички по-развити държави? Това не е риторичен, а логичен въпрос, който за съжаление няма еднозначен и категоричен отговор. България е известна с отличния си и качествен достъп до интернет, като в някои класации е поставена дори в челната тройка на световните лидери. Това само по себе си е една много добра предпоставка за електронизацията на публичните услуги. И вероятно това е една от причините немногобройните е-услуги, които и сега предлагат държавни учреждения и местни власти, да се ползват със значителен интерес. Става дума преди всичко за някои по-модерни общини и за общественото осигуряване. Колкото и непълна да е гамата от възможности, които граждани и фирми могат да намерят и ползват, добра работа върши и националният портал www.egov.bg, който в момента работи в експериментален режим. Стряскащи и до известна степен обезкуражаващи са обаче последните данни за потреблението на интернет в България. Според тях едва 54% от гражданите на страната имат достъп до световната мрежа. Все пак бройката на технологичните аутсайдери в последните години постоянно пада – през 2010 г. те са били 3 млн. души, година по-късно се стопяват до 2,5 млн., а през 2012 г. – до 2,38 милиона, и 2,28 млн. през миналата година от общо 7 милиона население.

Тенденцията, както се вижда, обаче е положителна и тя е взета под внимание от новата правителствена програма, която е с краен срок чак 2020г. И е осигурена със 145 милиона евро от ЕС за цифров растеж и с 30 милиона евро за инфраструктура в селските региони. Този реалистичен подход заслужава да бъде приветстван и представлява известна гаранция, че тази стратегия за електронизация на административните услуги няма да попълни и без това високата бройка на провалените и неизпълнените програми и планове.