Супа гулаш, телешко с картофи, крем какао, кисело мляко, ягоди, мед… Това е само част от менюто на космическите майстори-готвачи в България. Листата с вкусни предложения за закуска, обед и вечеря е дълга. Тя е дело на български учени, приготвящи храна за космонавти. Защото България е третата страна в света след Русия и САЩ, която произвежда готова храна за космическите екипажи. БАН планира да пусне серийно производство на космически храни поради големия интерес на бизнеса. Според българските учени, всички продукти, които консумираме на Земята, могат да се приготвят и за Космоса. Тези храни могат да бъдат полезни в случаи на аварии, бедствия, за експедициите в Антарктида или на Еверест. С това, обаче, не се изчерпват космическите постижения на България. Български учени първи създадоха космическа оранжерия – червени репички, свежи зелени салати, прясно жито растат на космическите станции и разнообразяват менюто на космонавтите. България е шестата космическа държава в света, изпратила в орбита двама свои космонавти. Стъпването на човек на Луната бе триумф за земната научна мисъл. Зад този триумф стоят уникални реактивни двигатели, дело на български учени. Те осигуриха плавното кацане на лунния модул „Орел“ и обратното връщане на астронавтите на космическия кораб.
Едно от най-значимите постижения на българските космически технологии бяха двата изкуствени спътника на Земята, изведени в орбита с българска научна апаратура за измерване на физическите параметри. Дори на летящия по същото време американски „Дайнамик Експлорър“ нямаше подобна апаратура. Четири български космически прибора бяха монтирани на Международната космическа станция. Апаратурата е създадена от БАН в сътрудничество с международен екип от седем държави. Българските учени участват и в „експедициите“ до Марс. В междупланетната станция „Фобос-Грунт“ е включена и българска апаратура за измерване на радиацията около марсианското пространство. На научния космически спътник „Бион-М“ са монтирани четири български датчика за следене на слънчевата радиация. Данните имат важно значение за бъдещи полети до Червената планета. Космическата история на България, започнала през 1964 г., се дописва от новото поколение българи. Екип от български ученици спечели т.г. най-голямата награда в Международния конкурс на НАСА. Това стана в навечерието на 12 април - Международния ден на авиацията и космонавтиката. България има с какво да се гордее и през XXI век.
Въпросът дали Висш съдебен съвет с изтекъл мандат има правомощията да избира главен прокурор и председател на Върховния административен съд трябва да бъде изяснен в Конституционния съд, тъй като мненията на юристите са резделени. Тази позиция изрази..
Служебният министър на околната среда и водите Петър Димитров не смята, че има проблем в разполагането на измервателните станции за качеството на въздуха. Адв. Димитър Площаков: Данните за чистота на въздуха не са обективни Преди седмица в..
Жертвите на трафик от началото на годината наброяват 55 – от тях 41 са жени, съобщи Антоанета Димитрова от Националната комисия за борба с трафика на хора. По думите й, за поредна година въвличането по схемата lover boy остава водеща и е в основата на..
Днес почитаме Св. Злата Мъгленска, избрана за небесна застъпница на българите по широкия свят. Неслучайно днес стана известно и че Радослава Недялкова от..
Националният музикален конкурс "Като лъвовете" 2024 се провежда от 18 до 20 октомври в Концертната зала на БНР - Варна. Музикалната надпревара се радва..
В събота , 19 октомври, рано сутринта в равнините ще има условия за слана, а по поречията – за краткотрайна мъгла. През деня ще е предимно слънчево..