Стари, издъхващи под напора на времето къщи, дворове, в които успешно си проправят път бурени и запустение, селски мегдан, лишен от хорска глъч и детски смях, тук-там възрастен човек, останал сам със спомените от своята младост и с тъгата по „отлетелите” деца. Подобна картина можем да открием в множество малки населени места, независимо в коя част на България се намират. Дори и в кътче, благословено от Бога, каквото е магнетичната Родопа планина. Именно там, в сърцето й, недалеч от българо-гръцката граница и изворите на река Арда, се е приютило малкото село Гудевица, което е на път да възкръсне за нов живот. Живителните сили идват от група младежи, които, привлечени от магията му, започват да го припознават като свой дом. „Не сме го избирали. Тези места сами те избират”, обяснява Теодор Василев решението им да се заселят там. Теодор е от Долината на розите, но попада в Гудевица преди около дванадесет години, по думите му „напълно случайно”. Натъква се на изоставената и порутена сграда на някогашното местно училище и решава да я съживи. Възстановява я с помощта на доброволци и през 2006 г. основава Народно читалище „Бъдеще сега”. То се превръща в център, чрез който младият мъж реализира идеята си за неформално образование близо до природата. Постепенно тя увлича и други млади професионалисти и ентусиасти и така в Гудевица започва да кипи живот. 

„Все още никой от нас не живее в Гудевица постоянно, 365 дни в годината” – казва Теодор. „Хора с нашата нагласа и с нашия начин на живот не могат да останат на едно място през цялата година. Интересен факт е, че в селото някога са живеели майстори дюлгери, които част от годината са прекарвали в работа някъде навън. За нас е естествен същия този начин на живот. За около тридесет човека това място е дом, в който постоянно се връщаме, в който в момента си купуваме земя, строим къщи. Като разбира се, животът ни е свързан с много пътувания из България, понякога и извън страната. Една част вече имаме временна адресна регистрация. Но е нужно да се подобрят и условията за живот. Все още нямаме необходимата инфраструктура, която да предостави възможност да живееш там постоянно с децата си.”

Младежите прекарват от шест до осем месеца през годината в Гудевица. За тях това е възможност да избягат от големия град и да възстановят връзката си с природата. „Там имаш време за всичко: да си отгледаш истински зеленчуци за салатата, да поиграеш с децата си, да помогнеш на хората до теб, да се замислиш накъде си се запътил и какво искаш да постигнеш”, споделя Теодор. Убеден е обаче, че животът на село не изключва новите технологии и активната комуникация. Затова се надява, че през тази година цялото село вече ще бъде подсигурено с wireless. „Новите технологии за нас са средство, а не начин на живот”, бърза да поясни той. В момента младите ентусиасти са се заели с градежа на къща, която ще бъде използвана като база за настаняване. Тя е изцяло в типичния за Средните Родопи архитектурен стил на каменна зидария. „Поговорката „Моят дом е моята крепост” тук има буквален смисъл”, шегува се Теодор. Всичко, което правят, е максимално подчинено на традиционните строителни техники и използването на естествени материали. „Вътре използваме дърво и измазваме стените с глина, която добиваме в района, така както са правили хората преди 100 години”, разказва още той. Освен с организирането на различни приключенско-образователни лагери и доброволчески риалити, младежите от Гудевица експериментират и в областта на пермакултурното земеделие. „То е по-високо ниво от биоземеделието и използва максимално природата в помощ на земеделеца. Например, вместо да пръскаме с химикали, може да използваме калинките за борба с вредителите. Това пак не е нещо ново, хората са го прилагали в миналото”, обяснява Теодор. 

„Отглеждаме си зеленчуците, които използваме през лятото, когато идват деца на лагер” – казва още той. „Билковата ни градина преживява разцвет. Миналата година засадихме още един декар с мурсалски чай, поддържаме някои от застрашените видове, които се срещат там: няколко различни вида мащерка, златен корен, ехинацея, арника. Но основно е застъпен мурсалският чай като ендемитен и застрашен вид, включен в Червената книга. Опитахме да засадим също родопско лале и един вид родопски крем, който расте само в България, само в този район. Това е невероятно красиво растение, което цъфти през юни. В началото на май организираме курс за пермакултурно земеделие. С него ще стартираме сезонната работа и ще покажем на хора от цялата страна как могат да го приложат в тяхната градинка, дори зад блока. Всичко, което употребяваме: обелки, хартия, остатъци от косената трева, се компостира и се връща в градината под формата на тор. Миналата година опитахме и с животновъдство. Имахме каракачански коне. Сега ги гледаме с помощта на местен човек от съседно село, тъй като осъзнахме, че животните искат много грижа и да си постоянно край тях.”

Гудевица се е превърнало в притегателно място и за чужденци.

„Един румънец, който живее в Италия, дойде при нас през 2011 г. Живя два месеца по програмата Европейска доброволческа служба. След това замина, но по-късно се върна и остана година и половина. Хората го приеха за част от общността. Носеха му храна, а той помагаше на възрастните – ще им закове нещо, ще им прекопае градината. Постоянно има чужденци, които идват за по две-три седмици. Последно тази зима ни гостуваха италианци. Те също живеят на село и през зимата, когато няма полска работа, пътуват по света. Много обичат такива малки населени места. Говориха си с местните хора за стари техники на земеделие, които в западните държави вече са изгубени.”

Снимки: личен архив