Има една стара поговорка, че това което не се купува с пари, се купува с много пари. Дали ни е хрумвало, че публичната информация може да генерира огромни средства? Само през последните две години са създадени над 90 на сто от всички данни в човешката история. Те са и в основата на новата информационна епоха. В полза на обществото би било държавните и общински власти и публичните институции да качват в интернет информацията, която събират, с изключение на личната и секретната. ЕК изчислява ползата за европейската икономика от това на 140 млрд. годишно.

„Отворените данни” са не само статистически, но и такива за локация, транспорт, околна среда, наука, култура финанси – общо взето всякакви данни” – обясни в интервю за Радио България Ивайло Яйджиев, политолог и магистър по дипломация от Университета в Оксфорд, Великобритания. През 2013 г. е работил с британската стартираща компания за отворени данни Stat.io.

„Какво са отворените данни?, продължава Ивайло. Има си критерии. Данните трябва да са безплатни. Другото е, че трябва да са организирани и лесно достъпни. Най-лошият случай са pdf файловете. Много важно условие е да могат да се обработват от компютър.”

Според Ивайло Яйджиев, особено интересно е приложението на отворените данни в създаването на т.нар. „умни градове”, които регулират използването на енергия според нуждите в реално време и предоставят възможности за социално включване чрез нови технологии. Те влияят на сектори като образование, защита на потребители, здравеопазване. Отворените данни се появяват сравнително скоро. Към 2009-а само Великобритания и САЩ са имали такива данни за ползване. Към 2013 г. държавите са 40, има и над 300 градове и региони. България е част от този процес. Тя е една от страните, които участва в партньорството за отворено правителство и би трябвало също в един момент да мине към публикуването на отворени данни. Как могат да се ползват от средностатистическия гражданин?

„Има три основни аргумента за отворените данни, продължава Ивайло. – Първият е, че те създават прозрачност. Другият е, че са силен икономически ресурс. Те могат да се комбинират по най-различни начини с други частни или публични данни, за да се представи нещо, което има добавена стойност и е комерсиален продукт. При отварянето на данните до 2020 г., към европейската икономика биха били прибавени около 206 млрд. евро. Що се отнася до България, сумата е 1,5 млрд. евро към БВП, което означава около 15 на сто от европейските средства.”

Директива за повторно използване на обществените данни е европейската директива, която задължава държавите да отворят своите данни за гражданите. Българският евродепутат Ивайло Калфин имаше сериозна заслуга за нея, припомня Ивайло Яйджиев. Той обяснява защо има „световна революция” на отворените данни.

„Терминът „отворени данни” става все по-популярен сред правителства, които виждат това като начин да засилят връзката с гражданите, да доведат до по-силен икономически растеж, както и сред неправителствени организации, продължава Ивайло. – Създадоха се институти, които се занимават конкретно с това. За Тим Бърнърс-Лий , който е създателят на Мрежата, това е лична кауза. ЕК работи по въпроса, журналистите все повече обръщат внимание на отворените данни. Това, което в България е много хубаво, че има много хора, които пишат по блогове. Това е мястото, където отворените данни имат потенциал. Има млади хора, които развиват приложения за обществена полза, не за предприемаческа, и също движат процеса напред. Що се отнася до нашата страна, администрацията работи по въпроса. Отворените данни са заложени и в „Националната стратегия – 2020” и в Стратегията за публичната администрация, която беше публикувана в края на март т.г. Проблемът е, че няма обществено търсене за тези данни, не е ясно по какъв начин ще се развие прилагането на тази европейска директива и в световните практики, и в българския случай. Тук отново гражданското общество има своята роля, защото данните могат да бъдат отворени по различни начини и с различна ефективност. Ако няма искане от обществото за бърз и лесен достъп, рискуваме да създадем някакъв сайт и да останем на това ниво. Би било жалко, имайки предвид техния потенциал”, каза в интервю за Радио България младият политолог Ивайло Яйджиев.