Всичко започва през 1976 година когато англичанинът Джон Лансдаун е на дванадесет. Тогава той сънува България като една прекрасна слънчева страна, в която ще дойде някой ден. Представял си дори детайлите – кирпичените селски къщи, вкусните и ароматни плодове и зеленчуци. След близо 30 години този прекрасен детски сън се сбъдва. А когато отсяда в хотел в Стария град на Пловдив, разбира, че в съседство се намира музеят на Златьо Бояджиев. Стигайки до къщата на художника, изведнъж той си спомня, че в сънищата си е видял именно неговите картини.
И все пак защо България и как страната ни се озовава в мечтите на англичанина:
„Когато бях малък, баща ми искаше да работи на ски-влек и му предложиха работа в България. В крайна сметка обаче той отиде да работи в Швейцария. Аз обаче, в продължение на два месеца си представях какъв щеше да бъде живота ми в България. Гледах много документални филми за България, за фолклора, за народната музика. След време, когато дойдох в Пловдив и видях картините на Златьо Бояджиев, изведнъж си спомних за сънищата ми, които се превръщат в действителност.”
Истинското му име е Джон Аштън Барбър, но в творческата си кариера на художник използва моминската фамилия на майка си – Лансдаун. Оформя се като майстор на пейзажа, запленен от недокоснатата девствена природа и естествените форми на градския пейзаж. Затова и творбите му успяват да уловят детайлите както на вълшебната хармония на природата, така и на красивите архитектурни творения от миналото. Запленен от българските пейзажи, Джон пресътворява в картините си видяното от Стара планина и Родопите, където често обича да ходи сам или с приятели. Усеща дъха на свободата, там, където небето докосва извивките на планинските възвишения. Затова избира за свой постоянен дом село Върба в Средна гора:
„Идвам от Северна Англия, там също има планини, но не са така впечатляващи като тези в България. Обичам стила от миналите времена, запазените старини, кирпичените къщи. У нас те изчезват, но тук все още ги има.”
Независимо от това, че живее в планината, Пловдив е градът, който силно го привлича. Усетил топлината му, той отива там за да общува с хората, да разменя мисли с тях, да говори за изкуство, да се спира на важни теми от живота. Затова той приема българите именно чрез Пловдив, заради създаденото приятелство с хората от този град. В картините му Старият Пловдив заема особено място, облян от романтичната светлина на отминали времена:
„Това са неща, които ги имаше в Англия, но вече ги няма. Обичам да ги рисувам по класическия начин, за да изглеждат истински, не в стила на импресионистите. Харесва ми българската душевност, музиката, хората са по-топли – нищо общо с логиката и разума на Англия. Тук има много повече слънце.”
Освен художник Джон създава струнни музикални инструменти. Усвоява занаята на лютиер в известната школа на Нюарк (Newark) за изработване на цигулки. Занимава се и със скулптура, графика и керамика. От 2006 заживява в България, а през 2011 г. е член на Съюза на Пловдивските художници. По думите на изкуствоведа Светла Москова Джон „е един голям българин, дори по-голям от нас”, защото иска да рисува Левски, Ботев, историята на България.
Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН (ИЕФЕМ-БАН) открива днес изложбата "Живи човешки съкровища – България" в центъра на София, под купола на Ларгото. Експозицията представя вписаните в периода 2008-2024 г. 44..
С изпълнения на подбрани песни от своя репертоар мъжката камерна формация "Светоглас" отбелязва 15 години на сцената. Четиримата певци: Даниел Спасов, Станимир Иванов, Николай Боянов и Милен Иванов пеят акапелно ( без инструментален съпровод) и..
"Чрез пиесите си Жан-Пиер Мартинез се стреми да върне престижа на комедията като огледало, протегнато на обществото" - пише на сайта на автора. Мартинез е автор на 101 играни по цял свят комедии, които се изучават във френските училища и..
От фондация "Наталия Симеонова" са подали документи за регистрация на читалище, което ще носи името на легендата на българската рок музика Кирил Маричков...