Обяснения, уточнения и спорове по повод строителството на „Южен поток“ прехвърчаха тези дни между София и Брюксел. Напрежението ескалира, след като Европейският парламент прие резолюция срещу изграждането на газопровода. Последва среща между икономическия министър Драгомир Стойнев с еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер, след която и двамата излязоха с различни интерпретации. ЕК обвини страната ни, че не спазва законодателството в общността и ще последват санкции. София остана твърда, че „Южен поток” няма да бъде прекратен. Така България за първи път получи директна заплаха от Брюксел, а българското правителство влезе в открита конфронтация с ЕК.

Ябълката на раздора

Българският парламент прие на първо четене промени в Закона за енергетиката, с които морската част на „Южен поток”, която навлиза на 24 км в територията на България, ще се счита за интерконектор, а не за газопровод. Целта е да се промени правния статут на тази част от газопровода и той да бъде изключен от европейското енергийно законодателство. ЕК реагира остро, защото до терминала, който излиза на българска, а следователно и на европейска територия, ще има достъп само „Газпром”, а това нарушава Третия енергиен пакет на ЕС.

„Южен поток" никога не е бил приоритетен за ЕС

Това е позицията на ЕК, която иска да развива Южния газов коридор за връзка със синьото гориво от Каспийския регион. А правото на ЕС се отнася и за българските териториални води, заявиха от екипа на Йотингер, обезпокоени от промяната на законите в България в полза на „Южен поток“. Брюксел отново скастри България и предупреди за санкции, ако не се спазва европейското законодателство. Още повече, че София предоставя на „Газпром” и данъчни преференции за строителството на газовата тръба, което също е в нарушение на законите в общността.

„Южен поток” няма да бъде спрян

Това пък е българската позиция, изразена от икономическия министър Драгомир Стойнев веднага след срещата му с Йотингер. Стойнев е категоричен, че България не нарушава правилата в ЕС. „Южен поток” е важен не само за България, но и за Европа”, аргументира се министърът, като даде за пример Италия и Австрия, които се борят за маршрута на този проект. Явно министърът няма да се примири с Брюксел, защото от една страна обеща България да спази приетата от ЕП резолюция против изграждането на „Южен поток”, но в същото време „ще започне строителството му на своя територия още тази година”. Защото „Русия е стратегически партньор на България”, заяви министър Стойнев.

Отговорът на „Газпром”

Строителството на „Южен поток” в България и Сърбия ще започне това лято, като поставянето на тръбите ще стартира през май. „Само „Южен поток” може да даде на Европа допълнителни гаранции за енергийна сигурност”, коментира шефът на „Газпром” Алексей Милер. През есента ще започне полагането на тръбите в морския участък, а първият газ ще тръгне в края на 2015 г.

Конфронтацията с Брюксел

Защо правителството влезе в директна конфронтация с Брюксел, след като ЕК никога не е споменавала, че ще спре „Южен поток”. Напротив, натискът от Брюксел бе „Газпром” да поиска изключение от европейските регламенти – така, както стана със „Северен поток”. Кризата в Украйна обаче промени посоката на вятъра. Москва започна да нервничи и да притиска България, че може да измести газопровода на територията на Румъния или Турция. България не иска да губи свежи пари за икономиката си, а ЕК се опитва да накаже Москва заради Киев. Така се стигна до челен сблъсък.