На 25 май предстоят избори за Европейски парламент.  България ще избере 17 от общо 751 депутати в ЕП. Те ще определят посоката на европейската политика за следващите 5 години. Но и по-различното този път – председателя на бъдещата Еврокомисия – най-важната фигура в т.нар. правителство на ЕС. Т.е., предстои битка за бъдещето на Европа. Какви тенденции и очаквания има на фона на засилващия се популизъм на стария континент?

За Радио България темата коментира политологът проф. д-р Антоний Гълъбов. Той е шеф на екипа-автор на българския вариант на онлайн теста за изборите: EUvox 2014 (www.euvox.eu/bg). Многоезичната уеб платформа помага на гражданите от целия ЕС да определят с отговорите си по въпросника коя партия стои най-близко до тях, сравнявайки възгледите си по различни политики с позициите на основните партии и коалиции от политическия спектър.

„Предстои едни сили да се борят за Европа, други – за място в собствените си страни. Това раздвоява вниманието – посочи той. – Очевидно съществува чуваемост за националпопулизма, за този тип радикално говорене за бързи и лесни решения на сложни проблеми. Това означава, че по принцип има разкъсани връзки, липсва доверие, има огромни празноти в диалога между гражданите и политиците. Вина, която несъмнено ще се понесе на изборите. Големият въпрос е българските избиратели да разберат, че не гласуват кой да отиде в Брюксел, а в каква посока ще се развива Европа, т.е. България. Профанизирането на тези избори е част от т.нар. „мека“ стратегия на анти-ЕС говоренето. Тя не смее да се конфронтира с европейския модел пряко, но се опитва да прави това и го руши отдолу.”

Какви са посоките за развитието на Европа?

„Европа е най-голямата световна сила. Колкото пъти го кажа, толкова пъти се сблъсквам със смущение и неразбиране. Обективно погледнато, в момента икономиката на 28-те страни-членки е най-мощната в света. Тя е много по-мощна от тази на САЩ, да не говорим за Китай и другите големи центрове на влияние. Въпросът е дали ЕС ще работи заедно, ще разширява ли обхвата на своето взаимодействие и коопериране. Или ще си остане в състояние на хлабави връзки между страните-членки, привлекателна само със социално-осигурителната си система и придобивки. Големият проблем е, чe не работим заедно в ЕС, че този огромен „гигант” произвежда много малко в сътрудничество между членовете му. Големите производители от ЕС предпочитат да изнесат производствата си в трети страни. В това време големите външни за ЕС производители предпочитат да влязат на пазара на Европа. А и минимално повишаване на взаимодействието между страните в ЕС, произвеждащи едно и също или заедно, коопериращи се в използване на ресурси, включително енергийни, ще се отрази върху ефективността на Съюза и по-доброто благосъстояние на гражданите му. Това фактически е неизползван огромен потенциал и зависи само от това накъде ще върви Европа. Проблем е и пропагандата за риска Европа да се превърне в свръх държава. Това е много несериозно. Целият евробюджет е под 5% от общия БВП на 28-те страни. Т.е., за да има реално силна федерация, тя трябва да има бюджет над 35-40 на сто от общия БВП. Нито опасенията, че ЕС ще стане свръх държава, модерна империя със столица Брюксел, нито обратното, че в ЕС винаги по-големите държави ще вземат решенията, отговарят на истината. Истината е, че европейските граждани трябва да заявят в каква посока искат да се развива нашият общ проект.”

Как бихте отговорили на твърдението, че държавите в ЕС се развиват на различни скорости: първа, втора и дори трета?

„Няма скорости. Това е дълбоко невярна представа. Има само степени на интегрираност, инициатива. По колко инициативи България заяви своите собствени интереси? Колко пъти каза какво подкрепя или не, къде стои? Когато една страна не e в състояние да покаже с кого е, какво може и иска да постигне, тя по същество се самоизолира. Проблемът не в различни скорости на развитие, а в различна степен на интегрираност и инициатива. Това не зависи от останалите държави в ЕС, а от самите нас, българите.”

А напрежението в Украйна ще повлияе ли на бъдещето на ЕС?

„Има много ясен показател за това. В последните 10 години в ЕС се говори за обща енергийна политика, без да се забравя, че има големи интереси и те не са готови да сменят посоката. Но в последните 3 седмици в сегашния ЕП се постигна повече отколкото за 4 години. Т.е., системният риск, който се появи на североизток от Европа, със сигурност доведе до задвижване и преориентиране на приоритети. И Европа показа, че е в състояние много бързо да оцени това, срещу което се изправя, и да реагира ефективно.”