За програмния период на ЕС от влизането на България в общността през 2007 г. до месец април тази година Брюксел реално е изплатил на страната над 6,850 млрд. евро субсидии от общо заделени за страната 9,370 млрд. евро. Много или малко е това? Нека първо кажем, че за членството си в клуба на богатите, както често наричат Евросъюза, всяка страна плаща нещо като членски внос. За България тази годишна вноска възлиза на около 400 млн. евро, или 2,4 млрд. за шестте години на програмния период 2007-2013г., т.е. страната е нетен бенефициент с чисто 4,450 млрд. евро. Имало е години, когато приходите в годишния държавен бюджет са били по-малко.
След влизането на страната в Евросъюза, от двата основни фонда на общността – кохезионния и структурния, бяха определени за България средства в размер на общо 6,674 млрд. евро, разпределени в седем различни оперативни програми. Всяка една от тях беше предназначена да подпомогне развитието на определена социална или икономическа сфера, преценена като особено важна и нуждаеща се от реформиране и сближаване с равнището, постигнато от останалите страни от евросъюза. Така например, по Oперативната програма „Транспорт” за България бяха предвидени субсидии в размер на 1,624 млрд. евро, по програмата „Конкурентоспособност” – близо 1 млрд. евро и т.н. Освен тези седем програми, България можеше да се възползва от еврофинансиране и в рамките на програмата за развитие на селските райони и оперативната програма за развитие на рибарството на обща стойност 2,7 млрд. евро. По тези две допълнителни програми България е успяла да си осигури европейско финансиране на обща стойност малко над 2 млрд. евро от 1 януари 2007 г. досега.
Благодарение на справка, предоставена от правителството, както и на съдействието на негови експерти, става ясно, че общо до този момент България е успяла реално да усвои около 6,850 млрд. евро, т.е. 73% от всички предвидени за нея европейски средства в рамките на изтеклия вече програмен период. Това означава, че българските власти са работили добре през тези шест години, но не винаги са успявали да представят на Еврокомисията достатъчно убедителни проекти за финансиране. Внимателният анализ сочи, че по програмата за транспорта са останали неизползвани около 500 млн. евро, по програмата за околната среда са платени едва около половината от предвидените средства и т.н. Явно липсата на опит и на административен капацитет от страна на компетентните български администрации са си казали думата.
Обнадеждаващо е обаче обстоятелството, че с натрупването на опит и умения, ценени от Брюксел, българските институции в последните няколко месеца значително са ускорили и подобрили усвояването на евросредства. И действително, сериозен ръст е постигнат при сертифицирането на разходи пред Европейската комисия. На 31 март 2013 г. сертифицираните разходи са възлизали на 34,5 %, а само година по-късно този процент нараства почти двойно и достига 53,6 %. Напредъкът бе признат и от Еврокомисията, която освен това напомни, че има още три години за усвояване на средствата.
В най-новата си дигитална рубрика "Сградите разказват" Регионалният исторически музей – София представя историите на емблематични сгради в центъра на София, както и на хората, живели някога в тях. Инициативата с видео материали е част от проекта..
Върховният касационен съд (ВКС) реши окончателно Българската православна старостилна църква да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския градски съд. Опитите за регистрация започват преди 15г., но намеренията за всяване на разделение..
В събота облачността над по-голямата част от страната ще бъде значителна и главно в централните и източните райони от Северна България ще има слаби превалявания от сняг. Разкъсвания на облачността ще има през деня над Западна България. Ще духа слаб, по..
Със закриването на “Балкантон“ през 1994 г. спря и изработването на грамофонни плочи в България. Това обаче ще се промени и през 2025 г. ще бъде открита..
С голям възпоменателен митинг край кирковското село Могиляне беше отбелязана 40-тата годишнина от протестите на българските турци срещу т.нар. Възродителен..
Оценките на българите за изминалата година в личен план трайно и рязко се отличават от тези за ситуацията в страната и света. Според 22% от сънародниците..