На прага на „Евроизбори2014“ (22-25 май), Европа е изправена пред редица сериозни проблеми. Как това традиционно свързвано с демокрацията политическо и гражданско пространство може да се пребори със задълбочаващия се феномен, известен като „дефицит на демокрация“? Единствено кризата ли е причина за засилването на позициите на крайната десница? Защо европейските избиратели продължават да не се интересуват от работата на Европейския парламент и не гласуват? И най-вече – каква е ролята на същия този парламент в тези процеси?

От 1979 г., когато бяха въведени директни избори за Европарламент, тази институция преживя много силна еволюция, коментира за Радио България известният френски политолог проф. Жак Шевалие. Той бе в София, за да представи книгата си „Постмодерната държава“. Сред най-важните успехи на Европарламента е отвоюваната роля във формирането на финансовата политика на ЕС и при назначаването на председателя на Еврокомисията. Те могат да бъдат отнесени към демократичността. Идеята за Европа обаче, остава на заден план. Нещо, което мнозина наблюдатели прогнозират, че ще се види и на тези евроизбори. Не само гласът на хората, но и самото съставяне на предизборните листи е водено преди всичко от национални залози и игри. Този факт, заедно с непознаването на дейността на ЕП, отблъсква значително избирателите и обяснява традиционно ниската избирателна активност. Макар че парламентът реално е единствената пряко избирана евроинституция. Подобни прогнози подкрепя и проф. Шевалие:

„Не очаквам особена промяна в тенденцията от предходните избори. Процентът на избирателна активност ще остане чувствително по-нисък от този на избори за национален парламент – смята той. – Може би една от основните причини за това е, че Европарламентът по никакъв начин не отговаря на традиционната идея, която хората имат за един парламент. Това е причината те да не се чувстват засегнати от случващото се в него. Друга основна причина за липсата на интерес е фактът, че процесите на взимане на решения в Европарламента остават затворени, доминират еврократите, лобистите оказват огромен натиск.“

Сред най-сериозните проблеми на съвременната европейска парламентарна демокрация се оказва начинът на формирането на националните изборни листи. Във Франция, например, голяма част от избраните евродепутати реално много не се интересуват от европейската идея. Макар винаги да има изключения като Жозе Бове, отбелязва проф. Шевалие. И все пак, пояснява той, „достатъчно е да се видят листите за тези избори, за да се забележи, че някои от най-активните досегашни френски евродепутати вече не са дори и на избираеми позиции. Причината е, че листите се съставят по логиката на вътрешнополитическото равновесие, на интересите на различните течения в конкретната партия“.

Само кризата ли е причина за наблюдаваното в много държави от ЕС обезпокоително засилване на позициите на крайната десница?

„Кризата допринесе много, тъй като тя доведе до сериозна политика на ограничения. Не само аз, но и много световноизвестни икономисти, а вече и шефът на Европейската централна банка, защитаваме позицията, че тази политика беше катастрофална грешка – убеден е проф. Шевалие. – В страни като Гърция, Испания и Ирландия тя доведе само до намалено вътрешно търсене и задълбочаване на кризата. Традиционната липса на интерес към евроизборите се задълбочи и заради налаганата от ЕК серия от мерки, които гражданите не желаят и приемат за вредни. Всичко това обяснява не само тревожното засилване на крайната десница в цяла Европа, но и на много движения, принадлежащи на крайната левица, какъвто е случаят с Франция“.

Според проф. Шевалие подобни процеси са спестени до голяма степен на България, защото са характерни най-вече за страните, приели еврото – политика, която за мнозина крайни политици е довела до катастрофални последици. Според тях тя трябва да се реформира като се запази еврото като единна валута, но се върнат и успоредно се използват и националните валути. За съжаление обаче ролята на европейския гражданин във всички тези процеси е нищожен. Факт, който той осъзнава и с нищо не допринася за избирателната му активност.