Хроничният недостиг на средства в здравната система генерира напрежение между лекари и пациенти. Но това влияе изключително негативно и върху стимулите за кариерно израстване на работещите в нея. Ниското заплащане кара по-младите специалисти по здравни грижи – медицинските сестри, рехабилитатори, акушерки, лаборанти бързо да изтичат към други държави от ЕС. И не само там.
Образованието и подготовката, които получават тези кадри у нас, са много добри, затова те са ценени навсякъде по света. Дори да се увеличава броят на приетите да се обучават, той винаги ще е по-малък от необходимото, казва проф. Станка Маркова, почетен председател на Българската асоциация на специалистите по здравни грижи. „Колкото и медицински сестри да произведем, почти толкова могат да бъдат „глътнати” само от една държава в ЕС, да не говорим за целия ЕС”, смята проф. Маркова. Младите заминават след завършването – веднага щом бъдат вписани в професионалния регистър, че действително притежават такава квалификация. Наши медицински сестри освен в ЕС, работят и в Канада, САЩ, в Либия, Алжир, Катар, Бахрейн, в Южна Африка. „Младото поколение кандидатства в тези специалности със съзнанието, че ще се реализира в други държави, затова усилено учи чужди езици”, посочва още проф. Станка Маркова. В България перспективата е: заплата между 450 лв. до 600 лв. в зависимост от степента на квалификация и интензивността на работа, и слаби шансове за кариерно израстване. След години работа една медицинска сестра може да стигне до старша или главна сестра. Да не говорим, че тези, които работят с личните лекари, изпълняват просто ролята на секретарки. В Германия степените за израстване в професионалната стълбица са седем. Изкарват се курсове за придобиване на нови компетенции и се минава в по-горна квалификационна степен, уточнява проф. Маркова.У нас ръководствата на болниците обикновено казват: „За какво, примерно, дадена медицинска сестра да взема специалност, като след това ще замине на работа в чужбина?”А и допълнителната квалификация след базовото обучение е свързана с отпуска за усвояване на различната специфика – микропедиатрия, онкология, кардиология и др. В началото на демократичните промени у нас са регистрирани 55 хиляди сестри, сега са малко под 25 хиляди. Младите под 30 години са едва 4 процента от тях. „Роля за това изиграха и нескопосаните реформи в здравеопазването”, казва проф. Маркова:
„Всяко правителство, всеки нов министър правеше някакви уж реформи и първото нещо беше да се съкращава персонал. И се съкращаваха предимно сестри. Една част от тях или се пенсионираха в зависимост от възрастта, или отидоха да работят някъде другаде. Много се преквалифицираха поради ниското заплащане.Средната възраст на останалите в системата е 49 години. Около 3600 от действащите медицински сестри са в пенсионна възраст, някои работят дори до 70 години, ако са здрави и могат. Защото след като се пенсионират, пенсиите им са толкова мизерни, че те не могат да живеят, ако не работят.”
Над 65 процента от медицинските сестри у нас работят на две места – в държавна болница, а имат и договор с хоспис или частна болница заради по-високото заплащане. В много от големите болници с интензивно лечение в София и в зависимост от това дали работи в хирургия, дали е главна сестра, дали е в интензивно отделение, заплащането може да достигне и до 1000 лв. „В частните клиники, където почти няма работно време и персоналът е малко, нуждата принуждава собствениците да им дават по-големи заплати”, казва още проф. Маркова и добавя:
„Във Великобритания една наша медицинска сестра, която е в интензивно отделение или пък е операционна сестра, получава до 4000, дори има случаи до 5000 паунда месечно. Аз съм се срещала с българка, която е главна сестра на болница, тя получава 5000 паунда. Но ако се работи в Дом за стари хора, естествено заплащането е около 1200 евро.”
Най-остро липсата на медицински персонал у нас усещат болниците в столицата и другите големи градове, посочва проф. Маркова. В общинските болници в по-малките градчета, където медицинските сестри са с по-висока средна възраст, това се усеща по-малко.
В програмата на 27 ноември поставяме фокус Ньойския договор, от чието подписване се навършват точно 105 години. Ноември е месецът, в който е учредена и Организацията на бежанците от Западните покрайнини. "Дългосрочните исторически процеси за..
През нощта ще бъде ясно. Вятърът в повечето райони ще стихне. След полунощ по протежението на р. Дунав, на места в котловините, поречията и по Черноморието ще се образуват мъгли и ще има намалена видимост с ниска облачност. Минималните..
Търговските центрове в София и страната ще увеличат броя на охранителите, там където е необходимо. Предвижда се да се сложат и допълнителни паник-бутони при желание от страна на търговците, съобщава Българската асоциация на ритейл..
На Терминал 2 на софийското летище днес бяха открити нови паркинги с над 1000 паркоместа, включително специални зони за хора с ограничена подвижност и..
Борислав Сарафов отговаря на всички изисквания и има качества да бъде избран за главен прокурор. С тази позиция излязоха комисиите по атестирането и..
Романът “Времеубежище” на Георги Господинов и книгата “След Европа”, в която политологът Иван Кръстев поставя въпросите как бежанската криза променя..