Тази студена пролет донесе не само проливни дъждове в България, но и порой от икономически прогнози, претендиращи всички да представят най-точно близкото бъдеще на икономиката в страната до края на годината.
Въпреки различните нюанси и различната степен на предпазливост и несигурност по отношение на бъдещето, всички прогнози – и български, и международни, обявяват, че предстои икономическо оживление и че икономиката на страната я чака растеж. Е, не чак до средното равнище за света от 3.6% според МВФ и 3.4% според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), но все пак по-осезаем от регистрираното миналата година скромно постижение от около един процент. И почти два пъти по-високо от предвижданото средно увеличение за страните от еврозоната от около 1.2%.
Сезонът на макроикономическите предвиждания за България беше, както се полага и както можеше да се очаква, открит с анонсираните от Министерството на финансите стойности на основните икономически показатели за страната. И тъй като това министерство е уверено в правилността на своята политика, неговата прогноза е и най-оптимистичната в сравнение с последвалите я и публикувани от МВФ, ЕК, Световната банка, ЕБВР, от неправителствени организации и даже от търговски банки. Толкова оптимистична, че надминава даже очакванията на самото министерство от миналата година записани по негово предложение в държавния бюджет за 2014 г. И действително, вместо 1.8% ръст на Брутния вътрешен продукт, тази пролет министерството залага вече на цели 2.1%. На близко до това мнение са анализаторите на една голяма австрийска банка с дейност и в България, които очакват българската икономика да нарасне с 2%. Това, естествено, ще отговаря и на техните бизнес интереси. Друга банка, уважаваната Европейска банка за възстановяване и развитие (EБВР), е на косъм от това равнище, защото в лондонската й централа смятат, че ръстът ще бъде 1.9%. Доста по-умерени и предпазливи са в Световната банка и в Европейската комисия, следвани по петите от най-големите песимисти за българската икономика от вашингтонския Международен валутен фонд. Докато банката и комисията очакват увеличение на БВП през тази година с 1.7%, то прогнозата на фонда е по-ниска с цял половин процент от тази на българското финансово министерство и обещава едва 1.6% увеличение.
Освен инфлацията, бюджетния дефицит и публичния дълг, друг важен показател за състоянието и бъдещето на националната икономика е равнището на безработица, като този показател всъщност притеснява в най-голяма степен и всички останали страни в ЕС. Независимо от предвиждания ръст на българската икономика, всички наблюдатели, включително и българското финансово министерство, смятат, че това равнище през тази година в България няма да отбележи съществено подобрение и ще остане около 13%, което е твърде много за повечето страни-членки на Евросъюза. Най-големите оптимисти очакват то да спадне от 13% до около 12.5%.
Дали всички тези макроикономически прогнози ще се сбъднат и коя ще се окаже най-близо до истината, ще се разбере когато бъдат публикувани статистическите данни за 2014 г. Първите вече станаха известни и те говорят за скромните 0.2% ръст на БВП през първото тримесечие. Дали това ще се окаже достатъчно, за да се достигнат очакваните годишни равнища, зависи и от доста непредвидимата и несигурна международна среда, в която се развива българската икономика. Достатъчно в това отношение е да споменем заплахите за енергийните доставки от кризата в Украйна и от навлизащата в рецесия руска икономика.
В събота облачността над по-голямата част от страната ще бъде значителна и главно в централните и източните райони от Северна България ще има слаби превалявания от сняг. Разкъсвания на облачността ще има през деня над Западна България. Ще духа слаб, по..
Служебният министър на енергетиката Владимир Малинов разпореди до края на деня проблемите с електроснабдяването в селищата без ток да бъдат отстранени и захранването да бъде възстановено. Все още има населени места без ток заради сложната зимна..
В последния петък на 2024-а година "България днес" фокусира вниманието към Балканите и българското присъствие в политиките на региона. Днес поставяме акцент на двустранните отношения..
Със закриването на “Балкантон“ през 1994 г. спря и изработването на грамофонни плочи в България. Това обаче ще се промени и през 2025 г. ще бъде открита..
Върховният касационен съд (ВКС) реши окончателно Българската православна старостилна църква да бъде вписана в регистъра на вероизповеданията към Софийския..
В последния петък на 2024-а година "България днес" фокусира вниманието към Балканите..