България е втора в Европа и пета в света като най-привлекателна дестинация за извършване на бизнеспроцеси и тяхното аутсорсване. Страната ни е на трето място по брой софтуерни инженери в ИТ-индустрията и на първо място по ИТ-специалисти на глава от населението. Може би това е единственият сектор, в който няма безработица, но изпитва глад за млади кадри. Това е и една от ключовите индустрии за привличане на нови инвеститори. Дали ще успеем да задържим водещите си позиции в Европа и дори да изпреварим конкурентите от ЦИЕ?

Това не е бляскав бизнес и е ново понятие за България, но е източник на големи приходи за развиващ се пазар като нашия. Как България да се превърне във водеща дестинация за аутсорсинга? Отговор на въпроса търсеха правителство и бизнес на първата годишна конференция на бранша. Секторът е изключително важен за икономиката, защото генерира три процента от БВП, а деветдесет процента от продукта е експортен. „За м.г. износът на страната ни е скочил с осем на сто именно заради него”, коментира по време на форума Красин Димитров, ресорният зам.-министър на икономиката. Ще продължи ли браншът да расте? Това може да се случи само ако държавата и бизнесът започнат да работят заедно и се приеме стратегия за развитие на сектора. Заявките на големите в бизнеса са дадени – у нас влизат гиганти като американските TeleTech и C3i, канадската TELUS, украинската SoftServe. Присъстващите играчи пък планират да разширят бизнеса си до края на годината. България има стратегическо предимство, защото географски е разположена на пет паневропейски транспортни коридора, а времевата зона у нас дава възможност за около три часа да бъде обслужен целия развит индустриален свят. Достъпът до пазари също е гарантиран – Русия, Турция, Близкия Изток. Голяма част от българите знаят по няколко езика. Освен английски, масово се говори на турски и руски. А това е предимство за аутсорсинг индустрията и добър сигнал за инвеститорите, които имат възможност за избор на кадри.

„Сърбия, Румъния, Унгария – това са все наши конкуренти. Губейки битката за определен инвеститор, не губим войната – казва Светослав Младенов, директор на Българска агенция за инвестиции. – Защото един голям инвеститор, разполагайки се в Румъния, може да позиционира като съпътстващ елемент аутсорсинг в България поради добрите ресурси, добрата локация. Понякога гледаме нещата на регионално ниво”.

До тук добре, но инвестициите откъде ще дойдат.

„Инвестициите в ЕС са намалени заради глобалните политики на ЕК в секторите енергетика и екология – уточнява Красин Димитров. – Целите до 2020 г. за невъглеродни икономики са амбициозни, тежки, непостижими за повечето страни от ЕС. Това може да коства 15 процента от БВП, като разход за следващите 10 г. В момента се водят дискусии за въздействието на такава цел върху конкурентоспособността на европейските икономики в сравнение с основните конкуренти на международните пазари, като САЩ, Китай, Индия, Япония. Това се отнася и за България. Говорим за аутсорсинг индустрията“.

Индустрията е изключително млада, но се развива динамично. Тя стъпва върху иновациите в сектора на информационните технологии и телекомуникациите.

„Аутсорсингът има не много ясен имидж какво представлява, но по-важното е, че икономическото развитие на света преминава през промяна на съществуващите бизнес модели – казва Стефан Бумов, председател на Българската аутсорсинг асоциация. – Част от тази промяна е използване на човешкото знание и човешкия потенциал, независимо в коя точка на света физически се намира специалистът. Неговото знание е ценно за определена корпорация, в точно определен момент, в точно определен смисъл. България, намираща се на едно от първите места по интелект на младите хора, трябва да се възползва.”