На форума на високо равнище във Варшава, посветен на 25-годишнината от демократичните промени в Централна и Източна Европа, българският президент Росен Плевнелиев се договори с новоизбрания си украински колега Петро Порошенко да посети Украйна в близко време. Визитата е част от един двустранен политически диалог, който не спира, въпреки драматичната украинска криза.
През март на посещение в Киев беше външният министър Кристиан Вигенин. Тогава, на среща с изпълняващия длъжността президент – Александър Турчинов, министърът изказа удовлетворение от отказа му да подпише решението на Върховната рада на Украйна за отмяна на закона за държавната езикова политика в страната. Месец по-рано българското правителство бе изразило недоволство от решението на новите управляващи в Украйна да променят приетия от Виктор Янукович закон за основите на държавната езикова политика. Той дава статут на регионален език не само на руския, но и на българския в районите с малцинствено население от над десет процента. По силата му в някои райони на Бесарабия, където живеят компактни български общности – Арциз, Измаил, Болград, българският език е приет за регионален. Радикалите в Украйна дори настояваха използване на руски език на обществени места да се инкриминира. Според юристи и дипломати това би засегнало и другите неукраински езици.
Темата ще е обект на разговори и при предстоящата визита на президента Плевнелиев. Още във Варшава Петро Порошенко пое ангажимент след встъпването си в длъжност като президент на Украйна да се отнесе много сериозно към правата на българите там и да търси решение, базирано на европейските ценности и стандарти. Шансовете за благоприятно развитие на нещата са високи. Порошенко е тясно свързан с българската общност в Украйна, завърши предизборната си кампания в Болград и има топли чувства към българите.
Ако през март министър Вигенин разговаря в Киев с изпълняващ длъжността президент, сега събеседник на президента Плевнелиев ще е един действащ държавен глава, към чийто избор се отнася с уважение и самата Москва, и от когото светът очаква да нормализира обстановката в страната.
Посещението на президента Плевнелиев в Украйна съвпада и с момент, в който търговският обмен на България с тази страна се е свил заради кризата с 50-70 на сто, а това чувствително е намалило общия ѝ износ. Украйна е един от основните търговски партньори на България и това е голям проблем. Несъмнено и той ще залегне в програмата на президентската визита. В програмата вероятно ще залегне и особено чувствителния въпрос за сигурността на доставките на руски газ за България през украинска територия. Дневният ред на визитата тепърва ще се уточнява, но още отсега тя е натоварена с високи очаквания.
През 2024 г. 93,3 милиона души в ЕС (21,0% от населението) са били изложени на риск от бедност или социално изключване, показват данни на европейската статистическа служба Евростат. По този показател България заема първото място с 30,35%, или..
Чрез въвеждането на предмета "Добродетели и религии" в училище не се цели индоктринация и вцърковяване на децата, а запознаване и образоване. Защото вярата е нещо лично, каза за БНТ патриарх Даниил. Вярата не е нещо, което може да се получи с..
Паметна плоча на българския революционер, писател и журналист Любен Каравелов бе поставена на фасадата на сградата на българското консулство в Белград. Любен Каравелов живее в Сърбия в период от 1867 до 1869 г. В Белград се жени за сръбкинята..
Паметна плоча на българския революционер, писател и журналист Любен Каравелов бе поставена на фасадата на сградата на българското консулство в..
В сряда утрото ще е студено и на места в равнините и котловините отново ще се образува слана. Минималните температури ще бъдат от 1 до 4°. В София ще е..
През 2024 г. 93,3 милиона души в ЕС (21,0% от населението) са били изложени на риск от бедност или социално изключване, показват данни на..