Редица български правителства си поставяха амбициозната цел България да влезе в еврозоната. Така беше във времето, когато ЕС бе стабилен пазар, а еврото бе силна валута. Кризата обаче разклати имиджа на общността, а европейската парична единица започна да губи своя блясък. За да сталбилизира банковата система и Европа да излезе от рецесията, ЕЦБ се готви да печата нови пари. А това е лош сигнал за стабилността на европейските икономики, червена светлина за амбицията на страната ни да влезе в клуба на 18-те евродържави. Така еврото вече не е панацея за България. И не само това.
Българският лев де факто е евро, т. е. съотношението е фиксирано от дълги години. В този смисъл ние неформално сме част от еврозоната. Разбира се, не сме изцяло вътре, защото нашата банкова система няма достъп до трезорите на ЕЦБ, до ниските лихви и спасителните фондове. Но ползваме еврото, както и част от позитивите и негативите на монетарната система. Защо се спираме на тази тема сега? Защото ЕЦБ и ЕК излязоха с доклад, в който се казва, че страната ни още не е готова за еврозоната. Отличникът е Литва, а България, Чехия, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция ще чакат следващата проверка след две години. Министерството на финансите реагира категорично, че страната ни е готова за еврото, защото покрива всички критерии. Отново започнахме да си задаваме въпроса от преди две-три години, дали рисковете от присъединяване към еврозоната са по-големи, отколкото очакваните ползи. Коментар по темата на макроикономиста Георги Ангелов:
Какво ще спечели България от влизането в еврозоната?
„Основният плюс, който винаги е стоял пред влизащите в еврозоната, е, че те се присъединяват към един успешен икономически и валутен съюз, т. е. приемат една световна валута, имат съответно по-ниски лихвени проценти, по-голямо доверие от пазарите, по-лесна търговия, туризъм и това благоприятства икономическия растеж. Тези предимства в периода на кризата не бяха толкова отчетливи, да не кажем, че всъщност отсъстваха, тъй като еврозоната беше в рецесия. Сега, след като Европа започва вече да се отърсва от кризата, да постига икономически растеж и да започва възстановяването, тези предимства ще се върнат. Тоест, еврото ще има икономическа стойност за страните, които го приемат, тъй като е стабилна световна валута и осигурява икономически просперитет. За балтийските страни еврото има и геополитическа стойност. Те искат да се интегрират колкото се може повече в Европа, за да са сигурни, че някоя съседна страна в лицето на Русия няма да ги подтиска, да им влияе, както се случва в Украйна.”
Ако влезем в еврозоната, не сме сигурни дали няма да даваме нови заеми на Гърция, Португалия или друга проблемна страна. Има несигирност заради кризата в Европа.
„Това е аргумент на някои страни от Източна Европа – да изчакат няколко години, за да могат да се изчистят последствията от европейската финансова и банкова криза и едва тогава да влязат „на чисто”, за да не се налага да дават пари на Гърция. Защото ще бъде трудно за обществото да приеме,че една бедна страна като България и дори по-успешна като Полша, ще подпомага по-богати държави като Португалия или Гърция. Това е основният негатив в момента. Но той е краткосрочен, защото би трябвало в рамките на една-две години тези проблеми да бъдат изчистени и еврото да се отърси до голяма степен от кризисния период.”
Има доста скептицизъм у нас: кризата в Европа ще ни повлече, бюрокрацията в ЕС ще съсипе бизнеса, еврото отслабва…
„Най-големият оптимизъм имахме през 2008 и 2009 г., когато в България започваше кризата, а еврото изглеждаше като остров на стабилността. След това нещата се обърнаха. В еврозоната започна тежка криза – Гърция, Португалия, Ирландия, Испания, Италия и т. н. И някак страните извън еврозоната изглеждаха стабилни. С постепенното излизане от кризата, до няколко години, еврото отново ще бъде привлекателно. Но това изисква новата ЕК да е достатъчно активна и да работи за решаването на тези проблеми. И Гърция, и банковата система в еврозоната, имат дългове, проблемни активи, които трябва веднъж завинаги да се изчистят, за да може да се тръгне „на чисто” и към висок икономически растеж. И Европа отново да бъде център, създаващ просперитет и привличащ инвестиции, а не страните да се опитват да го напуснат, като Великобритания, или пък Гърция, която можеше да бъде изгонена.”
Някои анализатори смятат, че валутният борд вече е изчерпал своя потенциал.
„Той ни спаси от хиперинфлацията и ако погледнем показателите, които се изискват за влизане в еврозоната, всъщност благодарение на валутния борд ние изпълняваме практически всички изисквания. Това, което ни остава, е по-важно. Защото освен да изпълним числата, ние ще трябва да изпълним и някои неформални критерии – да имаме стабилни институции и доверието на европейските партньори, нещо което през последните седмици все повече започваме да губим. Там ще ни бъде проблемът.”
От началото на годината 10,7 млн. чужденци са посетили страната ни, съобщи пред БНР Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценки в туризма. Това представлява 5 процента ръст спрямо 2023 година. Според Румен Драганов 2024 г. се..
След първия учебен ден за учениците в България – 15 септември – идва ред да започне новата учебна година и за студентите, тъй като повечето висши училища у нас отварят врати на 1 октомври. В този промеждутък от около две седмици можем да..
Кодовете на идентичност са основата на генеалогията – наука, която се занимава с родословията, с произхода на човека, с родословните и фамилни връзки. Кодовете на идентичност ни отличават като хора – в това е убеден гл. ас. Росен Гацин от Института по..
Културно и езиково многообразие – с това се отличава Европейският съюз, а езиците, които се говорят в общността са важна част от културното..
Второто издание на фестивала за улична музика и автентична градска култура Street Music Fest очаква своите почитатели от днес до 29 септември на..
Нови академици избра Събранието на академиците в на Българската академия на науките (БАН). В биологическите науки академик вече е Илза Пъжева...