Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Бъдещият Национален парк „Българско Черноморие” – възел от интереси

БНР Новини
Снимка: БГНЕС
Година след яростните протести на природозащитници и обществеността в много български градове срещу опитите за заравняване и застрояване на защитени дюни край Несебър, предложената тогава идея за създаване по крайбрежието на Национален парк „Българско Черноморие” започва да се реализира. Замисълът бе редки местообитания като въпросните дюни заедно с всички други защитени зони край морето да се обединят в нова, по-голяма защитена територия и така да се сложи край на всички мераци за ново застрояване в ущърб на природата.

В продължение на година биолози от БАН обследваха териториите с висока консервационна стойност и акваторията, попадащи в зони А и Б по смисъла на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, т.е. най-близките до морския бряг територии. Така бе установено, че в тях има 61 природни местообитания, сред които и две морски, населени с десетки редки видове птици, риби, земноводни и влечуги, бозайници и растения. Бъдещият Национален парк „Българско Черноморие” ще се простира върху над 52 хил. хектара предимно държавни и общински земи, богати на застрашени животински и растителни видове, уникални скални образувания и пясъчни дюни, подводни морски пещери и рифове.

Още преди обявените обществени обсъждания на парка, насрочени  за 17 юни в Бургас, на 19 юни – във Варна и на 20 юни в Добрич, страстите се нажежиха. Предложението получи критики и от страна на природозащитниците и от страна на собствениците на земи и кметове на морски селища, обединени в Националната асоциация „Българско Черноморие”. И едните, и другите заплашват да потърсят арбитража  на Европейската комисия.

Гневни са противниците на бъдещия парк. „Управляващите се опитват да осъществят тотален мораториум върху стотици хиляди декари, които на практика ще се национализират по Закона за защитените територии, в това число и частни земи на над 1500 собственика в двукилометровата зона от морския бряг”, твърдят те. Хората от асоциацията „Българско Черноморие”, която отскоро създаде и политическа партия, протестират срещу това, че са предвидени обществени дискусии само в големите морски градове, а не във всички засегнати селища. По думите им паркът би „национализирал”  близо 35% от земите на община Несебър и почти толкова от територията на община Царево. А там обсъждания  не са предвидени. Земите на въпросните 1500 собственика, представляват всъщност едва 0,75% от територията на бъдещият парк. Но тези малки терени са безценни за притежателите си като разменна монета за строеж на нови крайморски хотели, зад които стоят често съмнителни капитали.

Проблемът е, че от една страна през последните 10-15 години българското Черноморие бе презастроено и сега става въпрос за опазването на последните останали девствени кътчета по брега. И тук въпросът е как да се примирят частният и общественият интереси. Директорът на „Национална служба за защита на природата” в МОСВ Михаил Михайлов предлага собствениците на имоти, попадащи на територията на Национален парк „Българско Черноморие” да бъдат обезщетени от държавата както това се прави в други страни. Но в този случай обезщетението едва ли ще бъде толкова щедро, колкото могат да предложат строителните предпиремачи.

От своя страна природозащитната общност, представена от Коалицията „За да остане природа в България” смята, че очертаните граници на бъдещия национален парк не защитават достатъчно добре всички ценни природни местообитания като например местността Корал, част от богатите на птиче разнообразие Бургаски езера или устието на р. Вая. Те припомнят, че ЕК вече води 14 наказателни процедури срещу България в областта на околната среда, пет от които са именно за неопазване на природата. В най-напреднал стадий е тази срещу крайморския вятърен парк в района на нос Калиакра, над който минава един от главните миграционни пътища на птиците – Виа Понтика.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Най-старият конезавод в България съхранява породи, застрашени от изчезване

Конезаводът "Кабиюк" в село Коньовец е най-старият в България, основан през 1864 година от русенския валия Мидхат паша с цел производство на коне за турската армия. Съществува до освобождението на България, но след Руско-турската война /1878г./ за..

публикувано на 06.11.24 в 12:50
Ана-Мария и Катерина Андрееви

Нова интернет платформа помага на завърналите се от чужбина да се устроят по-бързо у нас

Няма точна статистика какъв е броят на българите по света, но справка на Министерството на външните работи от м.г. сочи, че зад граница са около 2.8 млн. сънародници. По данни от преброяването на населението, проведено у нас от НСИ през 2021..

публикувано на 06.11.24 в 12:15

Сутрешните минусови температури се запазват в сряда, през деня ще е слънчево

В сряда , 6 ноември, в сутрешните часове на отделни места в котловините, равнините и по Черноморието видимостта ще е намалена. Минималните температури ще са между минус 3° и 2°, в София - около минус 2°. През деня ще е слънчево. Максималните..

публикувано на 05.11.24 в 19:45