Щъркелът е може би най-популярната или поне най-обичаната голяма птица в Европа. Белият красавец, герой на много приказки и легенди, се е превърнал в символ на завръщащата се пролет и плодородието. Крачещият му дългокрак силует из полята е чест сюжет в изобразителното изкуство от векове наред. Но индустриалната революция малко по малко го прогонва от нашия живот. В началото на XX век се забелязва вече рязък спад на популацията му на Стария континент. Този факт силно тревожи природозащитниците.

И през 1934 г. се провежда първото световно преброяване на белия щъркел. Оттогава то се повтаря на всеки 10 години. Организатор е BirdLife International – мрежа от над 110 природозащитни организации в света. България се включва в този световен мониторинг през 70-те години на миналия век. От 15 юни до 10 юли т.г. започна новото преброяване, провеждано у нас от Българското дружество за защита на птиците /БДЗП/. То ще има своето продължение през същия период на идната година. Намаляването или увеличаването на популацията на белия щъркел е важен индикатор за качеството на средата, в която всички ние живеем.

В ход е може би най-мащабният световен мониторинг. За щастие, осъществяването му е относително лесно, тъй като белият щъркел е най-добре разпознаваемата голяма птица. Дори децата могат да участват и го правят с радост в преброяването на неговите гнезда. Заедно с установяването на бройката красиви бели птици, цел на занятието е и да се установят заплахите за живота й. Констатирани дотук през годините са индустриализацията, монокултурността и химизацията в селското стопанство, изчезването на влажните зони, където щъркелът най-често намира прехраната си.

Какво показаха резултатите от предишните преброявания у нас?

През 2004 г. щъркелите в България бяха близо 5000 двойки, а излюпените малки – 12 500, казва Свилен Чешмеджиев, координатор на кампанията у нас.

„Това е една средна численост за Европа, добавя той. – Ние сме на 10-11-то място по численост на популацията на тези птици. Най-много щъркели гнездят в Полша, където са били преброени близо 46 хиляди двойки. У нас най-много двойки има в областите Пловдив, Хасково, София и Плевен. В района на Пловдив сме преброили миналия път 486 двойки бели щъркели. А населеното място с най-много гнезда бе с. Драгушиново, близо до Самоков, с 36 гнездящи двойки. Следват град Козлодуй с 27 двойки и гр. Съединение – с 26 двойки.”

Щъркелите все по-често вият гнезда върху електрически стълбове, отколкото върху дървета. Рязката промяна е констатирана между преброяванията през 1994-та и 2004 г. Причината е известна – изчезването на големите удобни за гнездене дървета, обяснява Светослав Спасов от БДЗП.

„Най-много гнезда, близо 3900, са били върху електрически стълбове, около 950 е имало върху сгради, покриви, комини, фурни, училища. И едва 680 гнезда са били на дървета, като най-често използваните са черниците и дъбовете.”

Явно любовта между хората и щъркела е взаимна, защото повечето от тези птици живеят с нас в населените места. Едва една десета от тях вият гнезда в напълно обезлюдени райони в България, показват още изследванията досега.

Какви резултати се очакват от започналото преброяване?

Трудно е да се предвиди тенденцията, отговаря Светослав Спасов от БДЗП.

„Между 1994-та и 2004 г. имаме 18% увеличение на популацията на белия щъркел – посочва той. – Допускаме, че се дължи на краха на интензивното земеделско стопанство от времето на комунизма. ТКЗС-та работеха на едро, с монокултури и сериозна употреба на пестициди. Това по естествен път беше прекратено през 90-те години с разбиването на земеделието. Природата навлезе бързо в запуснатите земи и това доведе до увеличаване на биоразнообразието в тях. Увеличиха се и източниците на храна за щъркела в земеделските земи. Но сега, след включването на България в ОСП на ЕС тече обратният процес. Благодарение на притока на европейски субсидии отново се разорават запуснатите земи. Изчезват много ливади и пасища, създали се през последните 20-30 г. И ще бъде интересно да видим какъв е резултът от това за белия щъркел.”

А какво показва периодичният мониторинг на другите обикновените полски птици?

„В периода от 1995 до 1997 г. бяхме констатирали по-висока численост на тези видове, отколкото след това до към 2010 г. и тази тенденция продължава, казва Светослав Спасов. – Но какъв точно е случаят с белия щъркел, не можем да кажем. Защото той е свързан с един конкретен хабитат – влажните зони и там е възможно картината да е по-различна.”