Достолепни колони, изкусно изваяни капители и фризове, патинирани от времето декоративни изображения и надписи, съхранили се от античността до нас… Това са само част от приложенията на камъка, събрани в изложбата на открито пред Националния археологически институт с музей при БАН . Експонатите са реставрирани с финансовата подкрепа на Американския научен център в София и на фондация „Америка за България”.

Паметниците, изложени навън, са от римската епоха. Те са украсявяли три антични града. Единият – Улпия Ескус, е единствената колония в провинция Долна Мизия (днес при Гиген, Плевенско). Вторият – Никополис ад Иструм – е основан от император Траян (намира се на 18 км от Велико Търново). А третият, за който Константин Велики обичал да казва „Сердика е моят Рим”, е предшественик на днешна София. Изборът на тези градове не е случаен – той е дал възможност за излагането на различни типове паметници.

Ето какво разказва за Радио България Красимира Карадимитрова, завеждаща фонда с каменни артефакти в музея:

„Първите, разбира се, са архитектурните елементи – тези, които са били част от градския форум, който е основното социално място в един античен град, подобно и на съвременния. Важно е да споменем един надпис, който е от Никополис ад Иструм. В него се съдържа думата „термоперипатос” – това означава сграда с отопление, а тази дума се среща само в този надпис и е част от съкровищницата на старогръцкия език.”

Въпросният надпис е бил върху здание малко встрани от форума на Никополис ад Иструм. Там е имало над 20 магазина. В античния търговски център е имало и място за социално общуване, за което свидетелства врязаната в камъка дума. Уникални каменни артефакти предлага и Улпия Ескус.

„Тя има най-големия форум, откриван досега в България” – посочва Красимира Карадимитрова. „На него са се намирали три храма: на Юпитер, Минерва и Юнона, които са т. нар. капитолийската триада, върховните божества в Пантеона. Такива храмове няма построени в нито един друг град. Разбира се, освен архитектурните елементи, ние сме изложили надгробна пластика. Представили сме различни типове паметници като пирамиди, надгробни плочи… И те ни разкриват спецификата на ателиетата в отделните градове, защото тогава, както и сега, е имало мода в тези неща. Това, впрочем, ни помага да датираме експонатите. Изложили сме също два саркофага от некропола около базиликата „Света София”, както и пътни колони, които са с почетни надписи на императорите в Римската империя. Тези колони обаче са показвали определено отстояние от главния град и са били много важни за комуникациите в онова време.”

В експозицията на открито има и архитектурни паметници, които са били част от комплекса на форума в Сердика. Произведенията на античното каменоделско изкуство датират от I до VI в. сл. Хр. Обикновено смятаме, че камъкът е вечен. Но и той си има неуморими врагове.

„Естествените врагове на камъка са в околната среда” – отбелязва г-жа Карадимитрова. „Всеки дъжд и всяка промяна в температурата предизвикват свиване и разтягане на камъка, което може да доведе до напукване и повреди. Именно затова предприехме тази консервация и реставрация сега, за да могат тези паметници да се запазят още много дълго време.”

Снимки: Венета Павлова