Насред спортните страсти около Световното първенство по футбол в Бразилия, българската общественост отбеляза една славна годишнина. Навършиха се 90 години от създаването на първия национален отбор на България, сформиран за участие в Олимпийските игри в Париж през 1924 г. На квалификациите за игрите през 1924 г. България губи от Австрия с 0:6 във Виена. През 50-те и 60-те години на миналия век българският футболен отбор постига най-големите си успехи на Олимпийските игри, като завършва трети на летните игри през 1956-а в Мелбърн и втори на летните игри през 1968-ав Мексико Сити.

Любителите на футбола отбелязаха и 20 години от лятото на 1994 година, когато националният отбор постигна най-големия успех в историята си, стигайки до 1/2-финалите на първенството на планетата в САЩ. През 1994-та България зае не само четвърто място с победа над тогавашния световен шампион Германия,но и първо място в голмайсторската надпревара с Христо Стоичков – Камата. Преди това България има общо 6 участия на световни първенства. През 1962 г. се класира за първи път за Световно първенство. Участва в световните през 1966, 1970, 1974, 1986  и 1998.

Оттогава насам националният отбор не може да се класира за световно първенство. Това, на фона на историческите успехи, е една тъжна реалност. Тъжна реалност е и мястото, което страната заема в последната класация на ФИФА. През юни националният й отбор падна с 5 места в месечната ранглиста на федерацията и в момента заема 78-ата позиция с 425 точки. Непосредствено пред България е тимът на Мароко, а зад нея – този на Оман. Испания води класацията с 1485 точки – три пъти и половина повече, отколкото тези на България. Така отбелязването на историческите годишнини на националния отбор даде повод и за сериозен размисъл.