Съдейки по данните на Евростат, България определено не е търсена имигрантска дестинация. Съгласно тях сме с най-малко имигранти сред страните членки на ЕС, заедно със съседна Румъния. Новодошлите у нас се сблъскват със сериозни препятствия, за да се адаптират към обществото. Стартирала преди 4 месеца национална кампания се опитва да подаде ръка на тези хора чрез различни инициативи. 

Ежедневието на средностатистическия имигрант в България е трудно, съпътствано с бедност, несигурност и безпътица. А един от проблемите,с който се сблъсква, е езиковата бариера. Тя може да превърне обикновената консултация при доктор в сериозно изпитание. За чуждоземците, които идват от славянски страни като Русия и Украйна например, това не е чак такъв проблем, тъй като езиците ни са сходни. Но останалите срещат трудности със специфичния ни език. Така пред тях изникват куп административни бариери и вместо бързо да сбъднат мечтата си и да се реализират на местно ниво, те се оказват на опашката пред поредното гише, без дори да разберат за какво чакат. Излиза, че едно от основните „препъни камъчета” за всеки пришелец е езиковата бариера. Затова Европейският фонд за интеграция на гражданите на трети държави финансира проекта „Национална информационна кампания за правата на имигрантите и по-доброто им възприемане от българското общество. Проектът е за близо 80 хил. лв. /40 хил. евро/. В продължение на 4 месеца чрез поредица от билбордове, разяснителни брошури и срещи с имигранти от различни страни, екип от експерти се опита да помогне на тези хора да се адаптират към родната действителност.

От кои страни има най-много имигранти? Повечето са от Русия, Украйна, Молдова, Афганистан. „Напоследък се увеличава и броят на арабите и китайците” – каза за Радио България Йордан Боянов от екипа по проект на еврофонда „Информационна кампания за имиграционния феномен. Ако човек се разходи из уличките покрай столичните пазари ще се изненада от многото арабски и китайски магазинчета. Собствениците им се радват на добри печалби и добра клиентела. Тези хора успяват по някакъв начин да се приобщят към българската реалност. Но в повечето случаи имигрантът остава аутсайдер.

„Много от тях идват от държави, в които не се говорят славянски езици и срещат трудности при интеграцията си. Причината е, че голяма част от информацията е изцяло на български.  В по-големите ни градове има информация и на английски, но много имигранти не говорят тези езици.  Така те остават в неведение към кого да се обърнат за помощ. А и как да го направят, като не могат да си кажат ясно проблемите! Да не говорим за сблъсъка им с една друга, непозната култура. Министерството на образованието и науката пряко ги касае, защото оттам могат да разберат как да изкарат някакви езикови курсове по български език, за да се интегрират по-лесно. Идвайки в България, те се интересуват имат ли осигуровки, къде могат да получат безплатна медицинска консултация, могат ли да се обърнат към бърза помощ.”

Оказва се обаче, че повечето имигранти у нас нямат никакви осигуровки. За да постъпи в болница новодошлият трябва да си плати. Но за мнозина цената е непосилна. Затова тези хора определено имат нужда от помощ. Това е и целта на кампанията, финансирана от ЕС. Тя фокусира усилията си в градовете с най-висока концентрация на имигранти. А това са Пловдив, Варна, Кърджали и Бургас. Много от чуждоземците са с временен статут т.е. пребивават за кратко докато се прехвърлят в някоя по-просперираща държава от ЕС. Но въпреки, че престоят им е за малко, те трудно се справят с имигрантското си битие в държава, като България, известна като една от най-бедните в рамките на Съюза. Когато преодолеят първоначалния културен шок, по-адаптивните лесно намират работа, а някои стават преводачи. Други, които се справят добре с езика, пък успяват да развият собствен бизнес. Но повечето остават аутсайдери поради финансови затруднения и липса на квалификация. А това е добре дошло за сивия сектор, готов да наеме евтина работна ръка, заобикаляйки  осигуровки, данъци и пр. Като част от подкрепата, която се оказва на новодошлите е и лансираният преди време сайт immigrant-bg.eu.В него всеки новодошъл може да сподели своите тревоги, да потърси съвет или подкрепа. Ето какво каза Йордан Боянов :

„Направихме този сайт за да улесним връзката между отделните ведомства и тези хора, които могат да се обърнат към тях за информация. По време на цялата кампания получихме различни отзиви от имигрантската общност, хората посещаваха сайта ни, задаваха ни въпроси, пишеха ни.”