В последния месец от непълния мандат на правителството на Пламен Орешарски темата за разнообразяване на енергийните доставки бе актуализирана в Загреб с едно заседание на смесения съвет на България и Хърватия за икономическо сътрудничество. Обсъждани бяха възможностите от 2017 г. Хърватия да доставя на България газ от северната част на Адриатическо море. Дискутирани бяха конкретно и възможностите за свързване на газовите системи на Хърватия и България през Сърбия или през Унгария и Румъния. Поради голям интерес от българска страна към хърватския проект за втечнен природен газ, бе договорено този проект да бъде представен в близките седмици в София. Това едва ли ще стане до оставката на кабинета „Орешарски”, но договореностите от Загреб са между две страни-членки на ЕС и те ще останат в сила, защото са част от европейската политика за разнообразяване на източниците и пътищата на газовите доставки. Впрочем, след кабинета „Орешарски” България ще има служебно правителство, назначено от президента Росен Плевнелиев, който в разговори с хърватския държавен глава Иво Йосипович засвидетелства еднозначен интерес към обсъжданите в Загреб теми още през октомври миналата година. В наследство на бъдещите управляващи кабинетът „Орешарски” оставя и енергийни договорености с друга страна-членка на ЕС – Кипър. Само преди месец, в средата на юни, външният министър Кристиан Вигенин дискутира с кипърския си колега Йоанис Касулидис, вероятната важна роля на Кипър в проекта за доставка на газ до терминали за втечнен газ в Гърция. Става въпрос за бъдещия газов коридор север-юг, по който синьо гориво ще може да се доставя през България за Румъния и Централна Европа. Днешното правителство си отива скоро, но политиката на България за разнообразяване на енергийните доставки остава. Дори и затова, защото в страната няма съществена политическа сила, която да й се противопоставя.