Малко от нас още си спомнят аромата на прясно изпечен хляб с домашно сладко и звънците на прибиращите се от полето стада с овце и кози. А още по-примамливо звучи идеята за лятна ваканция, в която сред бавния ритъм на традиционното селско ежедневие човек може да получи нови познания по археология и съвременни практики за релаксация, а също и няколко съвета как да си направи типична българска лютеница например. Как едно британско семейство осъществява своята мечта и защо избира за това малко селце в Североизточна България?
В Обединеното кралство Клер Коултър и Крис Фентън-Томсън имат нормално ежедневие на работещи хора, но това не им е достатъчно. Какво ги отвежда именно в България научаваме от интервюто, което създателите на еко фермата и къща за гости „Дивата мащерка” дадоха специално за Радио България:
„Искахме различен живот. В Англия и двамата работехме като археолози, но мечтаехме за наша собствена ферма – разказва Крис. – През 2010 година заминахме за Франция като доброволци в еко ферма. Там постоянно срещахме хора от България или такива, които са били в страната. И те не спираха да разказват как традиционните умения на дребното земеделие и животновъдство в България са все още запазени. Така че решихме да видим това със собствените си очи. Пристигайки тук, първото място, в което попаднахме, беше село Паламарца, и така и не си тръгнахме”.
Паламарца, разположено на 7 км от град Попово, е само едно от многото български села, чието население през последните десетилетия драстично намалява, а училището и детската градина са закрити. Въпреки това, местното читалище, основано през 1893 г., все още активно фукционира, а през последните години мястото преживява своеобразен ренесанс – до голяма степен благодарение на своите нови жители от Острова. Първоначално Крис и Клер пристигат при друга британска двойка, но бързо закупуват свой имот, който обновяват и превръщат в еко ферма. А вече за втора година и в къща за гости с пасторалното име „Дивата мащерка”.
„Когато пристигнахме в България, предполагахме, че ще обикаляме из страната и ще работим по различни проекти – обяснява Клер. – Но се влюбихме в начина на живот на местните хора, във факта, че традиционните занимания са запазени, особено сред възрастните жени, които правят всичко сами. Те ни взеха под крилото си и се отнасяха към нас като към свои деца. Работим съвместно с много местни хора. Мария готви за нашите гости, а Стефан ни помага в отглеждането на животните и води гостите на разходки в околността”.
Само тази година „Дивата мащерка” вече е била посетена от гости от Румъния, Франция, Германия, Япония, Чили, Уелс, а летният сезон тепърва навлиза в разгара си. Но с какво тази еко ферма е по-различна от други подобни в България? Тук можете да участвате в ежедневни археологически турове до обекти в района, а те хич не са малобройни. Повече от Крис:
„Интересът ми към българската археология започна тук. В Англия работата ми беше фокусирана изцяло върху британската. Но тук се сблъсках с невероятното археологическо богатство на страната, особено в този район. Въпреки че повечето туристически пътеводители говорят за по-известните места като Родопите и гробниците в Казанлъшко, ние разучихме кои забележителности се намират в нашия район. Те са многобройни, например тракийското наследство с гробницата при Свещари и скалният релеф „Мадарски конник”. Британските туристи обичат да разглеждат и римските руини. Въпреки че Великобритания е била част от Римската империя, при нас руините изобщо не са така добре запазени както тук, например при Никополис ад Иструм до Велико Търново или град Абритус до Разград. Гостите ни от Англия също така с интерес разглеждат паметниците от времето на комунизма, например паметника край Шумен.”
След две години престой в село Паламарца Крис и Клер вече говорят свободно български и са част от местната общност, а Крис дори свири на цигулка в селския оркестър:
„От няколко години свиря заедно с акордеониста Митко Тодоров, който живее в Попово – пояснява той. – Преди не познавах изобщо българската народна музика. Но през последните години интересът към нея на Запад расте. Затова ние преценихме, че би било страхотно за хора от САЩ, Великобритания или Западна Европа да дойдат тук с инструмент и да прекарат една седмица, разучавайки български мелодии, като в края на престоя си всички те свирят заедно пред публика.”
Това е само една от дейностите, в които гостите на „Дивата мащерка” това лято могат да се включат. Уъркшопът по българска народна музика, воден от акордеониста Димитър Трифонов, започва в края на юли. Също така постоянно се провеждат терапевтични рейки сесии с Клер, която е сертифициран инструктор, уроци по традиционно земеделие, готвене, конна езда, предлага се дори разходка с каруца из района, а също и бране на билки, гъби и горски плодове в гората. Сезонът продължава до края на октомври. Нужно е само да имате желание да се потопите в живота на бавни обороти в едно възраждащо се българско село!
В четвъртък в котловините и равнините ще има мъгли. Минималните температури ще са между минус 5° и 0°, в София - около минус 3°. По Черноморието градусите сутринта ще са над нулата. През деня ще е слънчево. Максималните температури ще са от 12° до 17°, в..
В рамките на световното туристическо изложение WTM в Лондон, служебният министър на туризма Евтим Милошев проведе поредица ключови срещи с европейски министри на туризма. Основна тема в разговорите е била създаването на общ туристически продукт – "Бранд..
Конезаводът "Кабиюк" в село Коньовец е най-старият в България, основан през 1864 година от русенския валия Мидхат паша с цел производство на коне за турската армия. Съществува до освобождението на България, но след Руско-турската война /1878г./ за..
От Варна към Антарктида, днес – 7 ноември, потегля 33-тата българска полярна експедиция. За трета поредна година нашите полярници ще плават към Ледения..
Конезаводът "Кабиюк" в село Коньовец е най-старият в България, основан през 1864 година от русенския валия Мидхат паша с цел производство на коне за..
Трийсет и третата българска полярна експедиция се отправя към Антарктида, за да продължи научните си проучвания в сътрудничество с учени от различни..